Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Познавате ли този човек? Всъщност е българин и е един от най-важните хора в щатите
  • Новини

Познавате ли този човек? Всъщност е българин и е един от най-важните хора в щатите

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
bulgksakgiasdkasodrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това на снимката е Борислав Чакъров. Той е роден в село Караисен, Павликени. Мъжът отдава живота си на науката.

Това го води до позицията на главен асистент в Минно-геоложкия институт в София.

Към 1989 година вече има 13 авторски изобретения.

В края на 1990 година обаче негов американски колега го кани в САЩ. Там веднага започва да работи в компания, която се занимава с изобретяване на най-различни неща.

И така в днешни дни, той е обявен за изобретател номер 1 на Съединените американски щати за 2020 година

Когато започва първата си работа там, първата му задача е разработи система, която измерва времето на сондиране. Нашенецът обаче не жали усилия и в крайна сметка разработва не една, а пет различни системи.

Работи в тази компания над 20 години. Идва момент, в който Чакъров осъзнава, че е дошъл момента да работи независимо и за себе си.

Заедно с друг изобретател от Китай изобретяват две неща, които пленяват интереса на големите компании, и то сериозно.

Едно от изобретенията им се използва в нефтодобива.

Чрез него по много интересен, по-евтин и по-икономичен навик се извлича нефт. Именно с това изобретение привличат вниманието. Трудът им е високо оценен и това им носи наградата „Изобретател на годината“.

Връчват им се от губернатора на щата Тексас и кмета на Хюстън.

Но това със сигурност не е първото признание за Борислав Чакъров

Заедно със свой колега от Китай създават две изобретения, към които големите компании проявяват сериозен интерес.

За 30-те години, през които живее в САЩ, той успява да получи 29 патента за свои технологии и разработки.

За една от тях той е награден лично от президента Обама. Миналата година е поканен да води лекция в патентното министерство на Щатите.

Има и нещо друго. Успехът му не го е накарал да забрави са родината си и мястото, от където е тръгнал.

Той се грижи да има нещо, което постоянно да му напомня за България. В офиса си е поставил икони, български книги, реплики на български съкровища и всякакви други вещи и предмети, които да му създадат българска обстановка.

Посещава България при всяка възможност. Първо си отива в Караисен, вижда се с близки и приятели. След това обича да ходи във Велико Търново и да си почива на хотел, който има изглед към крепостта Царевец.

Когато се пенсионира, Чакъров ще издаде книга, в която да разкаже за опита, спомените и преживяванията си в САЩ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи масово се завръщат от чужбина, търсят селски живот и хармония сред природата
Next: Мъж откри семейна рецепта от 1947 в стената на гаража си и тя се оказва най-вкусното нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.