Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложих мокра кърпичка с дрехите в пералнята и не е за вярване какво се случи
  • Новини

Сложих мокра кърпичка с дрехите в пералнята и не е за вярване какво се случи

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
sraskrkasiasfasmfmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В днешно време мокрите кърпички се използват за какво ли не. И тук не става дума само за дезинфекция покрай коронавируса, а буквално за всичко.

С мокра кърпичка трием ръцете си, често пъти и повърхности, някои премахват натрупалата се прах от мебелите, а други с тях дори претриват тялото си, ако нямат възможност да си вземат бърз душ (да, звучи гадничко, но някои хора го правят).

Е, Анастасия, която е читателка на jenata.blitz.bg, сподели още едно феноменално приложение на мокрите кърпички, за което може би мнозина не са и предполагали.

„Сложих мокра кърпичка с дрехите, които пуснат в пералнята. Първият път бе несъзнателно, но щом видях какво се случи реших да пробвам отново.

Резултатът бе същият – страхотен“, казва читателката на jenata.blitz.bg, която сподели невероятния трик на фейсбук страницата на jenata.blitz.bg, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки.

Анастасия е категорична, че слагайки няколко мокри кърпички с дрехите в пералнята, всички ще се избавим от много неприятен момент, свързан с дрехите.

„Понякога домакините трябва да отделят много време, за да премахнат дребните мъхчета, пухчета и косми (животински или от дългите женски коси), останали по дрехите след пране в пералнята“, уточнява Анастасия, която обаче уточнява, че именно мокрите кърпички ще ни „избавят“ от тези мъки.

Тя обаче уточни, че трябва да сложите „здрави“ кърпички, а не такива, които можете лесно да разкъсате.

„Ако са „паянтови“ кърпички, то те ще се разпаднат в процеса на пране и така само ще си навлечете още главоболия“, уточни читателката на jenata.blitz.bg.

Второ, слагайте не повече от три кърпички в пералната машина наведнъж. Сумата зависи от количеството неща, които трябва да се „съберат“.

„Мокрите кърпички са нещо като „магнит“ за пухчетата, мъхчетата и космите в прането. Уверих се! Този трик наистина работи“, казва Анастасия.

Тя обаче съветва след прането да се уверете, че помощната кърпичка не е потънала в барабана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това село в България, приказките оживяват! Приказно място
Next: Новородено теле води майка крава да поздрави непознат, който им е помогнал да се съберат отново

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.