Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майка на три деца живее с последните си пари: Тогава децата правят това и по-късно тя намира писмо
  • Новини

Майка на три деца живее с последните си пари: Тогава децата правят това и по-късно тя намира писмо

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
sdasirrurusuraskdsds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всички знаем как седмиците просто летят. Напрегнати дни на работа, деца, които трябва да бъдат взети и оставени, приятели, които трябва да се срещнат, храна, която трябва да купите и сготвите и сметки за плащане.

Живот, в който много хора се разпознават. Сара е една от тях.

Сара е отдадена, самотна майка на три деца. Всеки месец й е трудно да свързва двата края и тя трябва да избира кои разходи са наистина необходими – дори ако децата й не винаги разбират защо не могат да имат всичко, което искат.

Но един ден Сара получи напомняне, че чудесата наистина могат да се случат.

Тя и децата се прибираха с колата, след като изпълниха някакви задачи в града. Децата жадуваха за сладолед и като много нетърпеливи деца, искаха сладолед веднага! Но за съжаление беше много далеч от плащането и нямаше много пари в сметката на Сара.

И тогава се случи чудо, което Сара сподели на страницата си във Фейсбук:

„Остават ми 20 долара. Сметките са платени и храната е купена, но този месец не остана много. Което е добре. Но онзи ден, когато децата и аз се прибирахме от магазина за хранителни стоки, те искаха сладолед. Те се молеха и се молеха. Плачи големи сълзи. Цялата тази драма.

Аз казах не.

Казах на децата, че ми липсват пари и че ми трябват последните стотинки преди заплатата. Имаме много храна вкъщи, така че не е нужно да спираме, за да си купим сладолед.

Чух шумове от задната седалка и след това: „Боже, наистина бихме искали малко сладолед. Има ли някаква възможност да дадеш на мама малко пари, за да си купим сладолед довечера?”.

Слушай, казах. Бог няма да остави пари на нашите стъпки, за да можете да ядете сладолед. Той е твърде зает с природни бедствия.

Не, каза Джош. Бог каза, че ще получите много пари за сладолед, а също и за засегнатите от природните бедствия.

Когато се прибрахме, на стълбите ни имаше писмо. В писмото имаше плик. А в плика изплащане от 123 долара! Парите дойдоха от студентския заем, който бях надплатил през 2007 г.

Децата, разбира се, изобщо не бяха изненадани. Желанието им се сбъдна и те получиха сладоледа, който поискаха. Дарение получи и Червеният кръст.

Фантастична история за това как никога не спираш да вярваш. Чудесата могат да се случат, когато най-малко ги очакваш! Чувствайте се свободни да споделите тази история с приятелите си, които се нуждаят от малко светлина в живота си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Село призрак плаши много туристи: Изследователи тръгват към мястото
Next: Жена не можеше да забременее 8 години – когато лекарят й показва снимката от ултразвук, тя едва не припада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.