Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен
  • Новини

Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
zhiisitastoasrkasras.png

Задушница наричаме дните в годината, когато си спомняме за своите починали близки и им отдаваме почит. Името на „празника“ (да, името е неподходящо, но все пак и в църковните календари Задушница фигурира като празник) идва именно от „за-душите“ на мъртвите.

Естествено, нямаме нужда от специален ден, за да се сещаме за тези, които вече не са сред нас, но на Задушница се спазват специални ритуали, за които се смята, че помагат на душата на мъртвия да намери покой.

Сред най-важните традиции на този ден са раздавките и по-специално – вареното жито, което традиционно от време „оно“ се е приготвяло във всеки български дом.

 

Днес повечето домакини също варят жито и приготвят различни сладкиши, но за тези, които са начинаещи в кухнята или никога досега не са правили варено жито , събрахме на едно място всички тънкости и важни моменти в рецептата, за да няма провали.

 

Житото за помен , приготвено по долните указания, става вкусно и сочно, без да е кашкаво, а ароматите и добавките му придават онзи неповторим вкус, който всички познаваме. Заповядайте – перфектната рецепта за варено жито за помен :

 

Варено жито за помен

Продукти:

  • 1 пак. грухана пшеница (500 гр.)
  • вода
  • щипка сол
  • пудра захар на вкус
  • бели стафиди
  • орехи
  • ванилия
  • канела
  • галета или бисквити

Приготвяне:

Първото и много важно нещо е да накиснете пшеницата от предната вечер в студена вода – предварително хубаво я измийте под течаща вода.

На сутринта сложете тенджерата на котлона, като добавите вода, колкото да покрие житото с 2-3 пръста, и щипка сол. Включете котлона и щом заври, варете на тих огън 10-тина минути. След това изключете котлона, оставете тенджерата, захлупена с капака, на котлона и увийте в кърпа или одеяло, за да се „задуши“ за няколко часа. Пшеницата ще поеме цялата вода и ще се разпука, без да се развари и разкашка.

Готовата пшеница изсипете върху памучна кърпа, за да се отцеди от излишната течност.

След това внимателно прехвърлете в подходящ съд и добавете стафидите (предварително накиснати в алкохол или топла вода и отцедени), натрошени орехи, ванилия и канела на вкус.

Добре е да се добавят и няколко лъжици галета или натрошени бисквити, които ще поемат допълнително от влажността на вареното жито. Последно добавете захарта, защото от нея житото може да пусне още вода, което не е хубаво за външния вид на раздавката.

 

Остава само да насипете приготвеното жито в пластмасови чашки, а отгоре може да поставите по една бисквитка – за разкош!

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за този полицай и това, което направи точно в 12 часа
Next: Един от най-гениалните българи, които малцина от нас познават и много малко хора са чували за него

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.