Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен
  • Новини

Наближава Задушница – всяка истинска домакиня трябва да знае как се приготвя жито за помен

Иван Димитров Пешев юни 2, 2023
zhiisitastoasrkasras.png

Задушница наричаме дните в годината, когато си спомняме за своите починали близки и им отдаваме почит. Името на „празника“ (да, името е неподходящо, но все пак и в църковните календари Задушница фигурира като празник) идва именно от „за-душите“ на мъртвите.

Естествено, нямаме нужда от специален ден, за да се сещаме за тези, които вече не са сред нас, но на Задушница се спазват специални ритуали, за които се смята, че помагат на душата на мъртвия да намери покой.

Сред най-важните традиции на този ден са раздавките и по-специално – вареното жито, което традиционно от време „оно“ се е приготвяло във всеки български дом.

 

Днес повечето домакини също варят жито и приготвят различни сладкиши, но за тези, които са начинаещи в кухнята или никога досега не са правили варено жито , събрахме на едно място всички тънкости и важни моменти в рецептата, за да няма провали.

 

Житото за помен , приготвено по долните указания, става вкусно и сочно, без да е кашкаво, а ароматите и добавките му придават онзи неповторим вкус, който всички познаваме. Заповядайте – перфектната рецепта за варено жито за помен :

 

Варено жито за помен

Продукти:

  • 1 пак. грухана пшеница (500 гр.)
  • вода
  • щипка сол
  • пудра захар на вкус
  • бели стафиди
  • орехи
  • ванилия
  • канела
  • галета или бисквити

Приготвяне:

Първото и много важно нещо е да накиснете пшеницата от предната вечер в студена вода – предварително хубаво я измийте под течаща вода.

На сутринта сложете тенджерата на котлона, като добавите вода, колкото да покрие житото с 2-3 пръста, и щипка сол. Включете котлона и щом заври, варете на тих огън 10-тина минути. След това изключете котлона, оставете тенджерата, захлупена с капака, на котлона и увийте в кърпа или одеяло, за да се „задуши“ за няколко часа. Пшеницата ще поеме цялата вода и ще се разпука, без да се развари и разкашка.

Готовата пшеница изсипете върху памучна кърпа, за да се отцеди от излишната течност.

След това внимателно прехвърлете в подходящ съд и добавете стафидите (предварително накиснати в алкохол или топла вода и отцедени), натрошени орехи, ванилия и канела на вкус.

Добре е да се добавят и няколко лъжици галета или натрошени бисквити, които ще поемат допълнително от влажността на вареното жито. Последно добавете захарта, защото от нея житото може да пусне още вода, което не е хубаво за външния вид на раздавката.

 

Остава само да насипете приготвеното жито в пластмасови чашки, а отгоре може да поставите по една бисквитка – за разкош!

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за този полицай и това, което направи точно в 12 часа
Next: Един от най-гениалните българи, които малцина от нас познават и много малко хора са чували за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.