Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистериозна дупка в земята поражда недоумение и изненада у хората
  • Новини

Мистериозна дупка в земята поражда недоумение и изненада у хората

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
ddusudsassorpsrsrsssa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един мъж работеше в полето, извършвайки обичайна работа. Внезапно, след един удар с лопата, земята се разтвори.

Очевидно беше стъпил върху нещо меко, но от повърхността не можеше да види какво е. Той извикал учителя от селото, който доброволно спуснал своя малък син Джошуа със свещ в ръка. Никой от тримата не можеше да предположи какво ще открие малкият Джошуа под земята.

Когато излезе на повърхността, той разказал за чудото, което видял. Описал помещението, в което имало стотици хиляди внимателно подредени черупки от миди.

Нито един от възрастните не му повярвал, но когато разширили отвора и влязоха в пещерата, разбрали, че Джошуа не е измислил нищо.

Там имало големи проходи и помещения, внимателно облицовани с хиляди черупки от миди. Също така имало и огромни ротонди и един олтар, покрит с мозайка от черупки.

Учителят веднага осъзна възможността за финансова полза от това невероятно място. Той бързо закупил земята и наел екип, който да реставрира пещерата и да изгради вход за посетители. Две години по-късно, през 1837 година, тя беше открита за първи път за обществото.

Днес това изумително място продължава да бъде посещавано от хиляди туристи годишно.

Но главният въпрос остава: кой и защо създаде тази изумителна пещера!?

Някои смятат, че пещерата е била построена от средновековни аристократи през осемнадесети век. Други смятат, че може да е била използвана като астрологически календар или да е свързана с масоните и тамплиерите. Има и тези, които твърдят, че тя е свързана с мистериозна мексиканска култура, която е живяла преди около 12 000 години.

Пещерите с черупки наистина бяха много популярни сред европейските богаташи през осемнадесети век.

Но имаше една проблем: пещерата се намираше на земя, която никога не беше притежавана от богат човек. Не съществуваха и документи, които да показват, че там някога е било построено нещо, а изграждането на нещо подобно определено нямаше да остане незабелязано.

Може би един ден ще разберем кой стои зад това творение, но до тогава ние можем само да се възхищаваме на това мистериозно място!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена сложи лимон във фурната: Никога няма да се сетите какво се случи накрая
Next: Тита излезе и го съобщи: Ще ви кажа цялата истина за мен и Слави Трифонов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.