Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Идва голяма изненада: Шеф Манчев с ново уникално предизвикателство
  • Новини

Идва голяма изненада: Шеф Манчев с ново уникално предизвикателство

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
sdsiiuuurusrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Петима от най-колоритните участници от петия сезон на Hell’s Kitchen България ще се състезават в „Черешката на тортата“ през следващата седмица.

Станислав Иванов, големият победител в най-популярното кулинарно състезание, Виолета Стоянова, врачанското чудо Цветомира Стоянова, шампионката по участие в дебати и месене на хляб Наталия Ганчева и остроумният варненец Виктор Ковачев.

Тези хора ще се борят за благоволението на шеф Иван Манчев, а не на шеф Виктор Ангелов.

В понеделник Наталия Ганчева ще даде старт на състезанието с традиционна кухня и пищно посрещане. Чаровната собственичка на пекарна ще демонстрира за пореден път, че деликатната ѝ външност няма нищо общо със суровото ѝ отношение.

Наталия ще заложи на традиционни български ястия, като специално място в менюто ѝ ще заеме рецептата на нейната баба. Най-трудният противник на домакинята ще бъде времето, а тя ще има и проблеми.

Виолета Стоянова, талантлива художничка, ще осигури артистичност и много утеха след Наталия. Спечелилата второ място в последния сезон на Hell’s Kitchen е решила да сервира любимите си ястия в пасторална обстановка в очарователния град Рила.

Вили ще се възползва от помощта на дъщеря си, която е очарователна, за да помогне за създаването на уютна атмосфера за останалите. Всички ще бъдат впечатлени от подбора на съставките на основното ястие, което ще бъде едновременно цветно и добре балансирано в менюто. Но във вторник ще научите дали това ще е достатъчно, за да отхвърли врачанската ракия на Цвети и какъв естествен ход ще поемат разговорите на масата.

В сряда в кухнята ще се появи победителят от петия сезон на Hell’s Kitchen Станислав Иванов, което ще направи нещата още по-горещи.

Амбициозният сладкар от Перник ще се концентрира върху три вкуса: сладък, солен и кисел.

Хлебчета брьош, хрупкави листа и невероятен десерт са само част от деликатесите, които Станислав ще използва, за да покаже, че е готов за нова победа. Перфекционизъм и страст ще лъхат от всяко парче от неговата вечеря.

В четвъртък Виктор Ковачев ще пренесе Ориента на една ръка разстояние, а веселият домакин ще се представи с класически турски ястия, сред които супа мерземек, салата чобан, чилингир софра и катмер. Само че той ще успее да вбеси и шеф Манчев…

Младата надежда Цветомира Стоянова ще представи местна храна според собствените си разбирания в петък, а Враца ще се превърне в световна кулинарна столица. Тя ще предложи много мезета, шопска салата, приготвена по врачански, запеканки и сладък салам.

Ще разкаже също така защо мъжете отбягват жените от Враца и ще разплаче останалите участници с анекдотите си, но някои от запитванията, свързани с любовния ѝ живот, ще я изкарат от равновесие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненадващ коментар от любимата на стотици д-р Неделя Щонова за пластичните корекции
Next: Свекърва ми разкри тайната на перфектните тиквички, вкъщи хапваме само от тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.