Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим
  • Новини

Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
mamnanasnrasirkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Днес ще ви предложим една рецепта за мързелива лютеница. Няма да ви се налага да седите около казана на огъня и да бъркате, нищо подобно!

Всичко, от което имате нужда е една голяма тава и необходимите продукти.

А те са: 3 кг червени чушки, 2 кг домати, 1 кг патладжани, 600 гр моркови, 2-3 глави кромид лук, 2/3 ч.ч. захар, 1/3 ч.ч. оцет, 1/3 ч.ч. червено вино 3 с.л. сол, 1¼ ч.ч. олио, 1 глава чесън, 1½ връзки магданоз (по желание), подправки (черен и червен пипер, кимион, индийско орехче и други по желание).

Също по желание можете да сложите и няколко люти чушки – ако сте любители на пикантното, разбира се. Първо обелете патладжана и го нарежете на едри кубчета. Посолете го и го оставете да се отцеди.

ИЗБЕРЕТЕ ДОСТАТЪЧНО ГОЛЯМА ТАВА, ЗА ДА ПОБЕРЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ПРОДУКТИ
Сложете вътре патладжана. Доматите се попарват и се обелват.

Режат се също на големи кубчета и леко се посоляват.

Оставете ги на наклонена повърхност, за да отделят водата си, която не е малко. Измийте и почистете чушките, морковите и лука и ги нарежете на парчета. Сега сложете всичко в тавата при патладжаните.

Поръсете със солта, захарта, оцета, виното и олиото.

Объркайте добре и сложете цялата смес да се пече на максимални градуси.

Трябва да покриете тавата с алуминиево фолио, за да не изгарят зеленчуците. Тавата обаче не трябва да е плътно покрита – целта е водата да се изпарява бавно. Докато печете разбъркайте сместа поне два-три пъти. Трябва тя да остане на мазнина.

Когато това стане махнете фолиото, добавете наситнения на дребно чесън, отново разбъркайте и печете още десет минути. След като извадите тавата отново е дошъл моментът за подправките – по ваш избор и на вкус. Особено подходящи са черен и червен пипер, кимион и индийско орехче.

Изчакайте зеленчуците да изстинат и пасирайте.
След като пасирате добавете нарязания на ситно магданоз и разбъркайте добре.

Готовата смес насипете в чисти и сухи буркани, затворете ги и ги стерилизирайте за около 10-15 минути.
Извадете и обърнете с капачките надолу, докато бурканите изстинат. Готово, да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Девет стайни растения, които почистват въздуха по-добре от всяко устройство, което можете да си купите
Next: Мъж открива мистериозен подземен град, докато прави ремонт на къщата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.