Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако имате селска къща, не бързайте да я продавате, вижте защо е важно
  • Новини

Ако имате селска къща, не бързайте да я продавате, вижте защо е важно

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
kashttiastisauuudd.png

Цените на селските имоти рязко се покачват в резултат на инфлацията, казват брокери на имоти.

Нарасна желанието на хората да имат собствен дом по-близо до природата, където могат да ходят със семейството си, а дори и да работят дистанционно. Тази тенденция продължава и досега, пише „Труд“.

Високата инфлация доведе до поскъпване на строителните материали, а това повишава цените и на селските къщи, особено на реновираните.

Затова все повече българи се замислят, дали да не защитят спестяванията си, като ги вложат в селски недвижим имот, чиито цени непрекъснато нарастват, вместо да ги оставят да се обезценяват в банките в условията на ниски лихви.

Старите селски къщи са много добра инвестиция за хора, които нямат достатъчно пари, за да купят хубав апартамент в голям град, защото цените им са по-ниски. Така и хора, които имат по-малко налични пари в брой, могат да ги инвестират в имот. Освен това селската къща може да бъде ползвана от семейството, докато цената ѝ расте с времето, за разлика от парите в банка.

При покупката на селска къща трябва внимателно да прецените какви допълнителни разходи ще бъдат необходими за ремонт и обзавеждане. През настоящата година бяха повишени цените на строителните материали, а и майсторите искат по-висока цена за труда си.

За да придобиете по-точна представа за необходимите разходи по ремонта, може да говорите със строителна бригада още преди покупката, и да поискате ориентировъчна цена на подобренията по имота, на които държите.

Така ще си спестите неприятни изненади и ще знаете дали разполагате с необходимия бюджет.

 

Разбира се, възможен е и друг подход. Да купите имота, да поправите само най-основното и да го ползвате, а подобрения да правите постепенно във времето според финансовите си възможности. Така с направените инвестиции през годините ще вдигате стойността на имота при евентуална бъдеща продажба.

Интересът към селските имоти ще продължи да бъде голям, категорични са брокерите. Затова покупката на селска къща е чудесна възможност за инвестиция на наличните средства. Много хора взимат и банкови кредити за покупка на селски имоти.

Последната стъпка, преди да отседнете в новия си дом на село, е обзавеждането. На пазара има мебели в изключително широк диапазон на цените. Но е добре предварително да имате план как да изглежда селската къща и каква функционалност търсите от помещенията и да се придържате към него.

Има търсене в цялата страна

Арбанаси е сред най-скъпите места

В района на София №1 е Лозен

Има търсене на селски имоти буквално в цяла България, показват данни на Асоциацията на българските села. Най-активно е търсенето и най-много сделки има в селата около София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Благоевград, Плевен, Ловеч и Шумен.

Повечето купувачи са млади семейства в трудова възраст, които търсят алтернатива на живота в града и упражняват свободни професии, позволяващи им да работят от село. Или пък просто искат втори дом, където да ходят през уикенда. Друг голям процент купувачи са хора в пенсионна възраст, които предпочитат да изкарат старините си на спокойно място по-близо до природата.

В селата от Великотърновска област най-скъпи са имотите в Арбанаси.

 

В пловдивска област най-скъпи са селата Марково, Куклен, Белащица и Брани поле. В Софийска област това са селата Лозен, Бистрица, Рударци, Кладница и Мърчаево. За района на Варна най-скъпи са имотите в селата Долище, Преселци, Кичево, Звездица. В област Габрово най-скъпо е село Боженци, в Родопите – село Долен, в Троянския Балкан – селата Валевци, Чифлик, Шипково, Бели Осъм.

Continue Reading

Previous: Младеж наследи стара къща и намери вътре голямо златно съкровище
Next: Българин в Германия: Ето защо живея на 8 кв.м. и притежавам само 200 вещи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.