Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи
  • Новини

Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
seeleieirausruasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

* Бум на имотния пазар за първото полугодие отчитат брокерите

Софиянци ударно се изнасят от столицата, продават панелните си апартаменти и изкупуват имоти в близост до града. Хора от други краища на България пък все по-често предпочитат да купуват жилища в София, а не да ги наемат. „Това явление е сравнително ново и се наблюдава след трите вълни на корона кризата, като трайно се налага като тенденция, коментираха брокери.

Повишение

 

„Цените на имотите трайно се повишават и няма тенденция към спад, а дори напротив – очакват се още по-високи нива до края на годината. Сега се сключват сделки при цени за центъра на София и южните квартали, започващи от над 2000 евро на квадратен метър“, обясни за „Телеграф“ брокерът Борислава Йонкова. Според данните за цялата страна има ръст от около 20%, а в София е дори към 30% на продажбите в сравнение с предходните две години. „Промени се профилът на търсените имоти. Забелязва се увеличаване на сделките с парцели и къщи извън София, на близки до столицата места“, коментира пред „Телеграф“ Красимир Анадолиев, председател на Нотариалната камара в България. Според него една от причините е, че след дните на изолацията хората предпочитат да са извън града, на по-просторно място с двор, а не затворени между четири стени.

Развитие

 

„Колкото софиянци желаят да напуснат града, двойно повече са желаещите да го населят. Това е заради възможностите за работа, образование и не на последно място в кризата – по-доброто медицинско обслужване. Търсенето на жилища в столицата е огромно, а пазарът дори не предлага чак толкова атрактивни оферти. Едно от най-важните неща е локацията на имота. Има разлика дали жилището ще е в „Обеля“ или в „Лозенец“. Хората от другите градове предпочитат централните части и южните квартали на столицата. Материалната база е по-добра, има развит транспорт и комуникации“, отбеляза брокерът Йонкова. От бранша са категорични, че цената на имота зависи главно от местоположението му и качеството на строителството. „Вече хората предпочитат панелни жилища, защото се усетиха, че в доста от случаите новото тухлено строителство далеч не отговаря на качествата, които очакват, а цените са космически“, коментира друг брокер.

Изгодно

„Голяма част от сделките с недвижими имоти се сключват с банково кредитиране на купувачите. Това се дължи най-вече и на изгодните жилищни кредити, които предлагат банките. Ниските лихви по тези кредити дават възможност на купувачите за придобиване на жилище веднага, а това от своя страна раздвижва значително пазара на недвижими имоти“ обясни Красимир Анадолиев. Освен с изгодни кредити хората разполагат и със собствени средства. Вероятно по време на изолацията са успели да спестят достатъчно пари и сега предпочитат да ги инвестират. Брокерите обясняват този факт и с тенденцията към нулевите лихви по депозити и политиката на някои банки да таксуват средства над определен размер. Това кара хората да предпочитат инвестиция в имот, който впоследствие да отдават под наем. „Голям капитал дойде и от чужбина. Много българи се върнаха с пари и сега искат да ги инвестират именно в покупка на жилище в центъра на София. Други пък искат къщи на от 20 до 50 км от центъра на столицата и това също повиши цените на вилите край града“, отбелязват брокерите.

Пловдив-хит на пазар

Веднага след София Пловдив е градът, където най-много се купуват жилища. Търсенето е предимно от хора, които са се върнали от чужбина и произхождат от Южна България – Хасково, Кърджали, Смолян. Те сега изкупуват жилища под тепетата. Пловдив е на първо място сред градовете в страната с над 120 хил. жители с повишение на цените на имотите с 52% за период от пет години. За разлика от София в града под тепетата поскъпването на новото строителство е по-голямо от това на старите жилища. Повишението на цените на новите апартаменти в Пловдив е с 55% спрямо 2015 г. Жилищата в съществуващи сгради в града под тепетата за същия период са поскъпнали с 52%. Третият по големина град у нас – Варна, изненадващо се нарежда пети в класацията на имотния пазар с поскъпване на жилищата с 32,1%. Във Варна новите апартаменти са поскъпнали с 23% за периода, а при съществуващите нарастването на цените е много по-голямо – с 38%. Пред морската столица, макар и с малко, са Стара Загора и Русе, където поскъпванията съответно са 42% и 39%.

Половината продажби са без коментар в цената

 

Над 50% от сделките с имоти се сключват без коментар в цената, отбелязват брокери. Максималното, което продавачите свалят от вече обявената на пазара цена, е до 5000 евро. Продавачите не са склонни на големи отстъпки, тъй като високото търсене определя цената и ако един клиент се откаже, до няколко дни се появява друг, който е готов да плати мигновено. При новото строителство пък изобщо не върви този тип пазарлък.

 

Там единственият момент, който би могъл да отстъпи от цената, е наличието или не на Акт 15 или Акт 16. При някои от този тип сделки има една цена, която след това търпи доплащане при финализирането на проекта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Британец живее в българско село и не иска да се прибира, ще ви изненада защо
Next: Не е добре да държите пари в кухнята и спалнята! Даваме ви основателна причина за това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.