Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи
  • Новини

Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
seeleieirausruasdiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

* Бум на имотния пазар за първото полугодие отчитат брокерите

Софиянци ударно се изнасят от столицата, продават панелните си апартаменти и изкупуват имоти в близост до града. Хора от други краища на България пък все по-често предпочитат да купуват жилища в София, а не да ги наемат. „Това явление е сравнително ново и се наблюдава след трите вълни на корона кризата, като трайно се налага като тенденция, коментираха брокери.

Повишение

 

„Цените на имотите трайно се повишават и няма тенденция към спад, а дори напротив – очакват се още по-високи нива до края на годината. Сега се сключват сделки при цени за центъра на София и южните квартали, започващи от над 2000 евро на квадратен метър“, обясни за „Телеграф“ брокерът Борислава Йонкова. Според данните за цялата страна има ръст от около 20%, а в София е дори към 30% на продажбите в сравнение с предходните две години. „Промени се профилът на търсените имоти. Забелязва се увеличаване на сделките с парцели и къщи извън София, на близки до столицата места“, коментира пред „Телеграф“ Красимир Анадолиев, председател на Нотариалната камара в България. Според него една от причините е, че след дните на изолацията хората предпочитат да са извън града, на по-просторно място с двор, а не затворени между четири стени.

Развитие

 

„Колкото софиянци желаят да напуснат града, двойно повече са желаещите да го населят. Това е заради възможностите за работа, образование и не на последно място в кризата – по-доброто медицинско обслужване. Търсенето на жилища в столицата е огромно, а пазарът дори не предлага чак толкова атрактивни оферти. Едно от най-важните неща е локацията на имота. Има разлика дали жилището ще е в „Обеля“ или в „Лозенец“. Хората от другите градове предпочитат централните части и южните квартали на столицата. Материалната база е по-добра, има развит транспорт и комуникации“, отбеляза брокерът Йонкова. От бранша са категорични, че цената на имота зависи главно от местоположението му и качеството на строителството. „Вече хората предпочитат панелни жилища, защото се усетиха, че в доста от случаите новото тухлено строителство далеч не отговаря на качествата, които очакват, а цените са космически“, коментира друг брокер.

Изгодно

„Голяма част от сделките с недвижими имоти се сключват с банково кредитиране на купувачите. Това се дължи най-вече и на изгодните жилищни кредити, които предлагат банките. Ниските лихви по тези кредити дават възможност на купувачите за придобиване на жилище веднага, а това от своя страна раздвижва значително пазара на недвижими имоти“ обясни Красимир Анадолиев. Освен с изгодни кредити хората разполагат и със собствени средства. Вероятно по време на изолацията са успели да спестят достатъчно пари и сега предпочитат да ги инвестират. Брокерите обясняват този факт и с тенденцията към нулевите лихви по депозити и политиката на някои банки да таксуват средства над определен размер. Това кара хората да предпочитат инвестиция в имот, който впоследствие да отдават под наем. „Голям капитал дойде и от чужбина. Много българи се върнаха с пари и сега искат да ги инвестират именно в покупка на жилище в центъра на София. Други пък искат къщи на от 20 до 50 км от центъра на столицата и това също повиши цените на вилите край града“, отбелязват брокерите.

Пловдив-хит на пазар

Веднага след София Пловдив е градът, където най-много се купуват жилища. Търсенето е предимно от хора, които са се върнали от чужбина и произхождат от Южна България – Хасково, Кърджали, Смолян. Те сега изкупуват жилища под тепетата. Пловдив е на първо място сред градовете в страната с над 120 хил. жители с повишение на цените на имотите с 52% за период от пет години. За разлика от София в града под тепетата поскъпването на новото строителство е по-голямо от това на старите жилища. Повишението на цените на новите апартаменти в Пловдив е с 55% спрямо 2015 г. Жилищата в съществуващи сгради в града под тепетата за същия период са поскъпнали с 52%. Третият по големина град у нас – Варна, изненадващо се нарежда пети в класацията на имотния пазар с поскъпване на жилищата с 32,1%. Във Варна новите апартаменти са поскъпнали с 23% за периода, а при съществуващите нарастването на цените е много по-голямо – с 38%. Пред морската столица, макар и с малко, са Стара Загора и Русе, където поскъпванията съответно са 42% и 39%.

Половината продажби са без коментар в цената

 

Над 50% от сделките с имоти се сключват без коментар в цената, отбелязват брокери. Максималното, което продавачите свалят от вече обявената на пазара цена, е до 5000 евро. Продавачите не са склонни на големи отстъпки, тъй като високото търсене определя цената и ако един клиент се откаже, до няколко дни се появява друг, който е готов да плати мигновено. При новото строителство пък изобщо не върви този тип пазарлък.

 

Там единственият момент, който би могъл да отстъпи от цената, е наличието или не на Акт 15 или Акт 16. При някои от този тип сделки има една цена, която след това търпи доплащане при финализирането на проекта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Британец живее в българско село и не иска да се прибира, ще ви изненада защо
Next: Не е добре да държите пари в кухнята и спалнята! Даваме ви основателна причина за това

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.