Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Насила хубост не става, но и най-упоритата орхидея се отрупва в пищен цвят с тази екстремна стимулация
  • Новини

Насила хубост не става, но и най-упоритата орхидея се отрупва в пищен цвят с тази екстремна стимулация

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
orhiihaksdkasirasras.png

Орхидея – предпочитаното цвете във всеки дом заради красивия й вид и непретенциозната природа. Но понякога се случва орхидеята у дома да покаже характер и да откаже да цъфти. Познато, нали?

Това растение е красива декорация на дома само когато цъфти пищно и щедро, а това не е лесна задача. Ако не създадете подходящи условия и не осигурите на цветето необходимата грижа, мечтата за красива орхидея на перваза на прозореца ще остане само мечта. Какви трикове ще накарат упоритата орхидея да цъфти през цялата година? Ето:

 

Два малки трика ще помогнат за стимулиране на фаленопсиса за буен и пищен цъфтеж, но най-важното – без да навредят на ценното цвете.

Екстремна домашна стимулация на орхидеята с 2 изпитани метода

Има ли наистина начин да накараме капризната орхидея да цъфти? Да, при това цели два! Но преди да ги използвате, имайте предвид, че е възможно да се стимулира цъфтежа само при възрастни, здрави и отпочинали стайни растения. В никакъв случай не провеждайте такива експерименти върху млади и отслабени орхидеи, както и върху екземпляри, които са увяхнали наскоро.

 

Метод №1 – стимулиране чрез температурни разлики

Не е тайна, че стайната орхидея не е голям почитател на резките температурни разлики и цъфти добре само когато нощните температури започнат да спадат с повече от 6 градуса спрямо дневните. Ако обаче подложите придирчивата красавица на лек стрес, тя веднага ще пусне дългоочакваните пъпки.

Препоръчваме ви да оставите този метод на стимулация за пролетта. Когато температурата през нощта стане стабилна, а именно 16–18 ° C, изведете орхидеята на чист въздух, на открития балкон или в градината. Ако балконът е остъклен, поставете цветето по-близо до отворения прозорец.

Вадете орхидеята навън само през нощта, а денем я оставяйте вътре на слънце. Листата ще се нагряват от слънчевата топлина и ще получават достатъчно количество светлина, а през нощта, съответно, ще им бъде хладно. В резултат на двуседмичен експеримент орхидеята ще получи толкова въглероден диоксид, че количеството му ще е достатъчно за развитието на корени, листа и дългоочакваните цветоноси.

 

Този метод за стимулиране на цъфтежа може да се използва както през лятото, така и в началото на есента. Процесът на растеж на цветоносите обаче ще отнеме повече време, тъй като летните нощи обикновено са горещи, а дневната разлика в температурата е незначителна. В началото на есента нощната температура влияе благоприятно на цъфтежа на орхидеите, но интензивността на слънчевата радиация с всеки изминал ден става все по-малка.

През есента, когато навън все още е студено, но стаята е топла, често проветрявайте стаята, в която живее цветето. Само без фанатизъм: орхидеята не понася течения! Експериментите са експерименти, но не забравяйте, че ако сте се грижили за орхидеята немарливо през цялата година, а през пролетта сте решили да подложите цветето на температурна промяна, това няма да доведе до нищо добро.

 

Метод номер 2 – стимулация чрез суша

Този метод на стимулация може да се приложи за всички орхидеи, които не се нуждаят от период на почивка: фаленопсис, ванда и други подобни. Благодарение на този трик във всеки сезон, при всяко време и дори при слаба осветеност, можете да събудите най-фините спящи пъпки след 1-2 месеца интервално поливане.

Първото нещо, което трябва да направите, е драстично да увеличите интервалите между напояването. Например, ако сте поливали цветето на всеки 4 дни, то за да стимулирате цъфтежа, трябва да правите това на всеки 8 дни. Когато корените и субстратът изсъхнат добре след последното поливане, изчакайте още няколко дни (ако е горещо – 4, ако е хладно – 8) и едва тогава поливайте любимото си цвете. А ако нямате абсолютно никакво време за безкрайно проверка на почвата и изчисляване на дните, можете да го направите по-лесно: удвоете периода на „суша“.

 

В този случай е важно да не проявявате съжаление към растението и да не пръскате листата и корените. В допълнение, по време на стимулация от този вид препоръчваме да изключите всички видове биостимулатори, торове и горещи душове.

Когато се появи дългоочаквания цветонос, променете режима на поливане на нормален и не подхранвайте растението през периода на цъфтеж. Ако стъблото се появи през есента или зимата, е необходимо да се осигури допълнително осветление.

 

Между другото, не е необходимо да се осветява цялото растение! Достатъчно е да насочите светлината само към върха, като избягвате прекомерното нагряване на цветето. Запомнете: без подходящо осветяване през есенно-зимния период, малкия свеж цветонос е малко вероятно да продължи развитието си.

 

Continue Reading

Previous: Втора пенсия: Само 1392-ма имат достатъчно, за да получават пари до живот
Next: Ще познаете ли тези студенти? Той е прочут кулинар, а тя – известна актриса

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.