Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ме видите, ще плачете – това е жестокото пророчество, открито върху камъни
  • Новини

Ако ме видите, ще плачете – това е жестокото пророчество, открито върху камъни

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
gadasldasiraskrkasas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това плашещо предупреждение е видяно от жителите на чешкия град Дечин върху камък, лежащ в река Елба през лятото на 2022 г. Този древен речен камък разказва вековни истории на отчаяние.

Но какво означава този надпис и защо е станал пророчески?

Надписите

Струва си да започнем с това, че това не е единственият камък с подобен надпис и отметки, намерени в района. Те са поне 10 в участък от реката с дължина около 20 километра.

Интересното е, че те се намират на територията на две държави – Чехия и Германия, тъй като Елба извира в първата страна и завършва във втората.

Тъй като има много такива камъни, те са открити сравнително отдавна. Първото писмено споменаване за тях датира от 1790 г., тоест преди повече от 230 години.

„Камъните на глада“

От векове местните ги наричат ​​„гладните камъни“. Името звучи малко странно, но се оказва много точно. В крайна сметка тези камъни наистина предвещават глад.

Работата е там, че камъните се намират в коритото на Елба и стават видими едва когато водата в реката падне до изключително ниско ниво.

Така древните обитатели на този регион са искали да предупредят бъдещите поколения за предстоящата суша, бедност и глад, които неизбежно ще последват липсата на валежи.

Засушаванията

Най-старият намерен надпис върху „гладните камъни“ е от 1616 г. И ако погледнете в историята, то през тази година в Европа е настъпила тежка суша, която довела до глад.

Същата ситуация може да се проследи и с други дати, които се виждат върху камъните: 1746, 1790, 1874, 1892, 1904 и т.н. През тези години, заедно с плитките води на реката, настъпила и суша, която не предвещавала нищо добро за хората.

И ако сега, при сегашното ниво на глобализация, сушата в даден регион не е смъртна присъда за населението, то в миналото това водело до доста тежки последици.

Днес

Сушата през 2022 г. в Европа се превърна в една от най-тежките за последните 500 години.

Селското стопанство беше тежко засегнато от това, а някои страни бяха изправени пред недостиг на електроенергия, тъй като почти всички водноелектрически централи работеха на ниска мощност, а атомните електроцентрали нямаха вода за охлаждане.

Тази 2023 година, според метеоролозите, също обещава да бъде гореща. В Италия например каналите на Венеция пресъхнаха за втора поредна година, за испанска Каталуния началото на 2023 г. е най-сухото за последните 50 години. Франция и Англия също се сблъскаха с проблеми заради сушата.

Изглежда, че климатичните промени се случват точно пред очите ни и можем само да гадаем как ще свърши всичко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна: Вижте какво се случи
Next: Когато вкусът на чая му се променил, той сложил скрита камера: Видяното го шокирало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.