Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
В България, подобно на САЩ, също има село на ужасите. Многократно сме гледали по телевизията филми за различни селища отвъд Океана, за които се носят какви ли не легенди и страхотии.
Скопен мъж, психично болен, който погребва брат си в дупка на двора, майка, убила две рожби. Тези хора съжителстват в едно и също пловдивско село – Кадиево.
За 64-годишния Запрян Лозанов празникът Вяра, Надежда, Любов е свързан с най-голямото нещастие в живота му. На този ден през 2005-а той остава без полов член. Кастриран е от приятеля си по чашка Любомир Тодоров. Вечерта именикът черпи жертвата в кръчмата и двамата се прибират по домовете.
Малко преди полунощ обаче Любомир отива у Запрян, който е заспал дълбоко. Гостът му инжектира упойка за свине, взема кухненския нож и клъцва пениса и тестисите на домакина. После зашива кръвоносните съдове.
Манипулацията извършва за минути, тъй като има опит при скопяването на прасета. На тръгване хвърля половия член на кучето. Чак на следващата сутрин оперираният разбира какво се е случило. Излиза навън по малка нужда и усеща как урината се стича по бедрата му. Опипва се и с ужас установява какво е станало.
“Такъв корав човек! Цяла неделя се превивал от болки, пил антибиотици за зъби и на никого не казал. В понеделник решил да отиде на лекар в Пловдив”, разказва кметът на Кадиево Стоян Чолаков. Той видял Запрян на улицата и го попитал къде е тръгнал.
“Ще гоня рейс за града”, отговорил му мъжът.
Два часа по-късно позвънили на кмета от университетската болница “Св. Георги” да му съобщят, че при тях е мъж от селото с отрязан пенис. Сигнал бил подаден и в полицията. Криминалистите бързо стигат до Любомир, който си признава.
Лекарите успяват да спасят Запрян благодарение на това, че приятелят му е зашил артериите добре и не е имало кръвозагуба. Следва съдебен процес, на който става ясно, че кастрацията била за отмъщение. В кръчмата Запрян се хвалил, че е изнасилил Любомир.
Дали между двамата ергени е имало подобно нещо, май ще остане тайна. След като излежал 7 г. в затвора, Тодоров се върнал в Кадиево, където местните му лепнали прякора Доктора. Миналата година починал от инфаркт. “Станало, каквото станало. Нищо не може да се направи”, казва Запрян, който не иска да си спомня за случилото се. Зад гърба му местните го наричат Запрянка.
Медийна слава придоби и психично болният Величко Йорданов от селото. През март
работник от кабелна тв го забелязал да кара с количка тялото на брат си Костадин и да го изхвърля в изкопана в двора на къщата дупка.
“Изкарахме мъртвеца оттам и го погребахме. След 20-ина дни Величко подпали навес в имота си и после се барикадира в къщата по подобие на онзи от Лясковец. Наложи се спецполицаи от Пловдив да го вадят оттам”, казва кметът Чолаков.
Психарят лежал месец в болница и пак се върнал. Съседите му треперят дали няма да налети на някого, ако спре да си пие хапчетата. Преди време семейството му било едно от най-богатите.
Сигурно им направиха магия, защото всички откачиха, казват кадиевци. Първо си загубила акъла майката Гюрга. След нея се смахнал Костадин – започнал да “командва” облаците, слънцето и вятъра. Той обаче бил кротък. От Величко на всички им настръхват косите. Никой не смее да припари до дома му, тъй като се разкарвал с брадва.
Хората заобикалят и къщата на Стоянка Коритарова, която също е с ментални проблеми. Преди години оставила да умрат 2 от новородените си деца. Кадиево обаче е прочуто и с нещо сантиментално – през 2004 г. кметът сложи любовна пейка в парка и я закри със зеленина.
“Хрумна ми спонтанно. Минавам един ден и гледам – момче и момиче се целуват, ама много страстно”, смее се Чолаков. В момента е махната, тъй като предстои облагородяване на парка. Кметът е категоричен, че след това ще я върне там.
Дали заради любовната скамейка, или заради щъркелите, които всяка година идват в гнездо до църквата, в Кадиево има много близнаци.
“Раждат се горе-долу през 2 г.”, казва Снежина Стоянова, майка на близнаци. Младите жени, които се събират с децата в парка, твърдят, че Кадиево е идеалното място за живеене. Намира се на 10 мин от Пловдив. В селото има забавачка, училище, църква, заведения, магазини. Повечето от улиците са асфалтирани, осветлението е с икономични лампи.
Възрастните също си харесват родното място, което дори си има химн. “Кадиево китно е селце, живеят в него хора трудови с весело сърце”, се пее в него. Населеното място носи името на кадия, който според легендата минал по тия места. Хората го посрещнали радушно и го нагостили.
В миналото било прочуто и като Спанаково. Почти всички жители отглеждат спанак.
“Зареждахме цяла София с този зеленчук. Сега вече не бием път дотам. Опитваме се да го пласираме на близките борси, но няма цена”, оплакват се Атанас и Росица Паскалеви. Въпреки това вече 40 г. сеят спанак.
Близо половин век християнският ритуал за Богоявление не се спазвал в селото. Сега вече има площадка на р. Въча, откъдето попът мята разпятието. Кадиевци са горди, че догодина ще заработи и ВЕЦ за 11 млн. лв.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: