Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кой банан ви се струва най-добър за ядене: Как да изберем най-качествените банани в магазина
  • Новини

Кой банан ви се струва най-добър за ядене: Как да изберем най-качествените банани в магазина

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
bansrrsttstsss.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бананите са плод, който много хора пренебрегват.

 

Факт е, че повечето диети не препоръчват да хапваме банан, докато ги спазваме, защото той е по-калоричен от другите плодове, но като изключим този факт, бананите са много полезни за човешкия организъм и е добре да хапваме повече от тях.

От една страна те са изключително богати на витамини, фруктоза, захароза и фибри.

Така, като си хапваме банан, набавяме на организма си цялото нужно за нормалното му функциониране количество от тези вещества. От друга страна, бананът съдържа в себе си специфичен белтък, който помага на оранизма да се справи с болни клетки.

Този белтък се нарича ТНФ или туморен некротичен фактор.

Той помага на организма ни да се бори именно с подобни клетки и да ги унищожи.

Но за да се образува този белтък и да си купим банани в най-добра форма, трябва да ги изберем добре.

И така, на снимката са показани отляво надясно фазите на зреене на банана. Разбира се, на пазара можем да намерим всеки от тези цветове банан.

 

ОКАЗВА СЕ, ЧЕ КОЛКОТО ПО-КАФЯВ Е БАНАНЪТ, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ.

Макар много хора като видят, че бананът потъмнява, не го консумират, именно тогава той е най-узрял и има най-много полезни вещества. Дори и да си купим по-зелени банани, това не е проблем.

Трябва само да ги оставим няколко дни, докато узреят напълно, за да можем да си ги хапваме с удоволствие, пък и сами да си помогнем да сме здрави.
Кога не е препоръчително да консумирате банани?

Експерти препоръчват да елиминирате бананите от хранителното си меню, когато страдате от чернодробна или бъбречна недостатъчност. В тези случаи е желателно първо да се консултирате с лекар, преди да решите дали да консумирате банани.

Имайте предвид и това

Заради изключително апетитния си аромат бананите могат да бъдат прилагани в различни рецепти.

 

Все пак е препоръчително да ги консумирате сурови, тъй като така полезните им съставки се запазват максимално.

Избягвайте да държите банани в хладилника, защото така ароматът им изчезва и полезните им свойства намаляват.

Щом обелите банана, трябва да го консумирате по възможност веднага, тъй като се разваля бързо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всяко лято го правя срещу мухи, комари и други насекоми: Пригответе си това домашно чудо
Next: Странни и злокобни гласове се чуват всяка вечер на това място в Родопите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.