Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мистерията се заплита: Има ли бермудски триъгълник в Родопите където изчезват хора
  • Новини

Мистерията се заплита: Има ли бермудски триъгълник в Родопите където изчезват хора

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
berrmuddsksdkasdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Четирима души мистериозно изчезнаха в Родопите за два месеца!

В неизвестност вече седмици наред са Ахмед (49 г.) от Бръщен, Хамид (79 г.) от Средногорци и Хасан (94 г.) от Дрянка.

 

Последният случай е отпреди броени дни, когато сякаш вдън земя потъва 62-годишният Джамал от Борино. Десетки доброволци, полицаи, пожарникари и горски служители участват в издирването на мъжете, но от тях няма и следа.

„Джамал е човек, който повече от 30 години е по горите и познава отлично Родопите. Нямам никакво обяснение къде може да е – никой не го е виждал, а нашият район е оживен.

 

Продължаваме с издирването, докато има някакви резултати“, сподели пред „България Днес“ Музафер Ахмедов, зам.-кмет на община Борино. Пръстите на единия крак на Джамал са отрязани и има лека умствена изостаналост, но изчезването му изненадало местните хора.

„Мистерия… само така мога да определя изчезването на Хамид. Болнав човек, който никъде не излизаше.

 

Децата му идваха от Пловдив всяка седмица, за да го чистят и перат. Няма следи, няма версии. Не мога да обясня случая“, коментира пред вестника кметът на Средногорци Светлан Младенов. Той поясни, че мъжът е вдовец, но брат му живее в селото и постоянно били във връзка.

В родопския бермудски триъгълник е потънал и 94-годишният Хасан. „Въпреки напредналата си възраст е много активен човек. Често обикаляше по горите. Преди месец излязъл за гъби и оттогава никой не го е виждал.

 

Не знам дали може да е нападнат от мечка. Не сме виждали с очите си стръвници, макар че навсякъде около селото има следи от тях“, сподели пред „България Днес“ Магдалена Малинова, кметица на село Дрянка.

Кметовете на родопските села обещават, че издирванията ще продължат, дори и да има минимален шанс мъжете да бъдат открити.

 

В населените места се коментират различни версии – от мечи нападения, през бягство към Гърция до свръхестествени сили, които обитават планината. А най-голямата тревога на родопчани е, че изчезванията на хора може да продължат. И страхът ги обхваща все повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от Пловдивско: Ново земетресение стресна жителите
Next: Този камък е чудо на България: Разкриха къде е открит и защо е без аналог в света

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.