Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колкото и странно да ви звучи, но когато влязох в тази тоалетна не ми се излизаше
  • Новини

Колкото и странно да ви звучи, но когато влязох в тази тоалетна не ми се излизаше

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
ggammmmsrzirzr.png

Измина доста време от дните, в които тоалетната беше дървена барака на двора, в която слънчевата светлина се промъкваше между дъските, откъдето се осъществяваше и вентилацията. Място, което със сигурност не държите да посещавате често.

Днес много тоалетни са се превърнали по-скоро в произведения на изкуството, включващи елементи, като златна тоалетна чиния, стени със зеленина или повърхности, покрити с мозайка.

Други наподобяват скулптури или вход на златна мина и са заобиколени от красиво озеленяване.

Тези тоалетни просто се превръщат в дестинации сами по себе си.

 

Вижте някои от тях:

Къде: Филаделфия, Пенсилвания

Повече от един милион посетители на година се събират в Longwood Gardens до Филаделфия, за да се насладят на 1000 дка градини, 4 акра консерватория, специални събития, светлини и шоуто Summer of Spectacle.

Тук дори тоалетните са зелено пространство – 17 кабинки, разположени по протежение на извитата вътрешна „Зелена стена“, най-дългата в Северна Америка

 

Къде: Минтърн, Колорадо

Посочена за най-добрата тоалетна в Америка за 2015 г. (да, има такъв конкурс), тя се намира в малкия бивш миньорски град Минтърн, Колорадо (население 1200 души) и е построена, за да посрещне нарастващия брой туристи.

Тя е проектирана да напомня прохода в мината и е изработена от дърво. Вътрешността на женската тоалетна е в тюркоазено, мъжката в мед. Стоманени пеперуди украсяват таваните и на двете.

 

Къде: Лукас, Канзас

Определен като главна художествена столица на Канзас от губернатора, малкият град Лукас приема това наименование, заедно с репутацията си за ексцентричност.

Може би по тази причина тук са създали и обществена тоалетна, оформена като гигантско биде. И ако това не е достатъчно, за да привлечете вниманието, то тя е покритя вътре и вън с мозайка, направена от жители и местни художници.

Къде: Ню Йорк

Посетителите на тоалетната на 4-ия етаж в музея Гугенхайм имат право да използват истинско произведение на изкуството – напълно функционираща тоалетна с 18 каратово злато, създадена от италианския художник Маурицио Кателан за изложбата „Америка“.

Художникът, който шеговито я нарича „главата на Гуген“, иска посетителите да направят собствени изводи за значението й. Някои хора чакат до два часа за възможността да я изпробват и да публикуват в Instagrams, като #royalflush е популярният за това хаш-таг.

Къде: Чарлстън, Южна Каролина

Изкуство? Може би не. Но тези тоалетни в Южна Каролина ще ви привлекат вниманието, тъй като се намират в две гигантски бурета от уиски в дестилерията.

Въпреки че екстериорът може да е дървен, напомнящ за старите дървени бараки-тоалетни, големият им размер и формата на варелите са като нещо, което не сте виждали в този мащаб. Вътре ще намерите луксозни елементи, като медни мивки и гранитогрес.

Continue Reading

Previous: Баща на три деца видя нещо странно на снимка на умиращата си жена и след това става чудото
Next: Мистериозно същество изплува на морския бряг, но никой не знае какво е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.