Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български учени преобърнаха представите на света: Попаднаха на нещо страшно
  • Новини

Български учени преобърнаха представите на света: Попаднаха на нещо страшно

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
traaaassddsdsrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Летящ динозавър беше открит край Трън.

Птерозавърът бил толкова огромен, че крилата му са били около 8 метра. Наши учени за пореден път откриха останки от динозаври в този район.

Оказва се, че около Трън има и останки от крокодили и гигантски летящи влечуги. Всичко това предизвика изумлението на американския учен Стийв Брусати, който е част от екипа на филмовата поредица „Джурасик парк“.

В специално интервю за БНТ Брусати каза, че откритията в България могат да се окажат изключително съществени за подреждане на пъзела на историята от преди милиони години.

„Всяка една кост, колкото и да е непълна, си е награда, която е спечелена с огромни количества труд и много, много късмет“, заяви Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

„Всяка една костица носи някаква информация. Ще сме малко като очакване на Коледа да видим точно какво сме събрали“, допълни гл. ас. д-р Латинка Христова, ръководител на експедицията.

БНТ: Светът не вярваше, че тук би имало такъв потенциал и че някога тук е имало динозаври. А вие?

Стийв Брусати, американски учен: „България изобщо не беше част от историята, когато започнахме да проучвахме динозаврите. Не съм си и помислял, че може да стане дума за български динозавър“.

Но първи в тази идея вярват те. Учените, които тръгват в най-горещото време от годината да търсят отговори, които целия свят задава. Назад във времето намират неоспорими доказателства, че нашата част на планетата е била приятен дом за динозаврите.

„Това е една от малкото почти изцяло запазени кости. От предния крайник на двукрак растителнояден динозавър“, допълни Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

БНТ: Според вас как изглежда българският динозавър?

„Едно от големите открития в палеонтологията на динозаврите през последните 30-40 години, е че огромна част от тях наистина са били пернати. Българският динозавър най-вероятно не е имал пера. Били са покрити най-вероятно с люспи или с малки костни плочи. А ето тази другата кост е от същия тип динозавър, само че е от големия му пищял, тоест от тази част на крака, която е близо до глезена“, добавя Владимир Николов.

Въпросът дали българският динозавър е изглеждал като в поредицата „Джурасик парк“ вече си има отговор.

„Българските динозаври биха били изглеждали доста по-различно от това, което виждаме на големия екран“, поясни Владимир Николов, палеонтолог в Националния природонаучен музей при БАН.

Разкопките през годините категорично показват, че около Трън има кости на динозаври. Само че сега преди дни там на същото място откриват нещо повече. Нещо, което още повече преобръща представите на света. Явно тук по нашите земи е имало и гигантски летящи влечуги.

„Това е кост, раменна кост, непълна – от голямо летящо влечуго. Птерозавър“, заяви Владимир Николов.

„Тези открития в България могат да се окажат изключително съществени. Европа е била вода и много малко острови. И не е ли невероятно, че преди 80 милиона години е имало птерозаври в небето ви, по земята, по която сега ходите са стъпвали подобни чудовища като динозаврите? Този птерозавър е вероятно най-голямото нещо, което някога е летяло, крилата са били някъде около 8 метра. Един огромен самолет“, допълни Стийв Брусати, американски учен.

БНТ: Мислиш ли, че българските динозаври могат да бъдат част от следващия филм, по който работиш или пък следваща книга?

„Това, което видях при вас от тук нататък ще ме вдъхновява в новите филми, с които ще се захвана, в новите книги, които ще пиша“, каза още американският учен Стийв Брусати.

Преди години Стив изобщо не подозира, че би говорил подобно нещо за страната ни. Сега въпросът не е дали, а кога ще дойде отново. България вече е официална част от графика му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На пръв поглед това е най-обикновен жълт камион, но зад стените му се крие огромна тайна
Next: Двойка си купи изоставена плевня и я превърнаха в техен дом, ако надникнете вътре ще се изумите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.