Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали
  • Новини

Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
steffasndasndnasrkrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Румънският икономист Стефан Мандел едва свързва двата края през 60-те години. Тогава той измисли необичайно решение на тревогите си – ще спечели от лотарията.

Но за това, което за повечето хора беше мечта, основана на късмет, Мандел имаше други идеи. Математическият гений изучава теорията на вероятностите на Фибоначи в свободното си време и след години на усърдни изследвания той създава „алгоритъм за избиране на числа“, базиран на метод, наречен комбинаторна кондензация.

Мандел се похвали, че може да използва този метод, за да предвиди пет от шест печеливши числа – намалявайки броя на възможните комбинации до хиляди вместо до милиони.

С група приятели той купи голям брой билети, използвайки всички възможни комбинации. Той спечели най-голямата награда, на стойност над 16 000 евро.

Когато покри разходите си, му останаха достатъчно, за да подкупи когото има нужда и да избяга от румънската комунистическа система и да се премести в Австралия, където започва нов живот със съпругата си и двете си деца. Истинските печалби тепърва предстоят – той печели 14 пъти от лотарията, без да нарушава законите.

Когато се установява в Австралия, Мандел разбира, че в някои тиражи цената за закупуване на билети за всички възможни комбинации е много по-малка от джакпота. Например, ако изтеглените числа са от едно до четиридесет, ще има 3 838 380 възможни комбинации от числа. Ако джакпотът беше десет милиона долара и билетите бяха по един долар, Мандел пак щеше да спечели добра печалба.

Разбира се, той винаги е имал няколко препятствия – да събере капитала за билетите и след това как физически да ги напълни.

След това той работи като агент по застрахователни продажби и използва свободното си време, за да убеди инвеститорите да инвестират заедно и да изградят така наречения лото синдикат. Освен това той изобретил система за автоматизация с компютри и принтери, използвайки алгоритъм за автоматично попълване на фишове, използвайки всички комбинации от числа.

През 80-те години синдикатът изчака джакпота да нарасне, преди да купи хиляди билети.

Групата спечели 12 лотарии и стотици хиляди в по-малки награди в Австралия и Обединеното кралство. Не всичко обаче беше толкова ярко. Печалбите не бяха достатъчно високи и в крайна сметка австралийците реализираха плана си, така че промениха правилата – забраниха печатните билети и купуването на големи тиражи. Мандел имаше в ръкава план Б. С печалбите, които вече имаше, той реши да намери лотарии в Америка, които да имат джакпот поне три пъти повече от всички възможни комбинации.

Лотарията във Вирджиния беше идеална. Числата бяха само от 1 до 44, което означаваше, че броят на възможните комбинации беше милиони по-малко, отколкото в други игри. След това той открива официална компания, Pacific Financial Resources, и развива Lotto Fund под нея. Той убеди хиляди инвеститори да инвестират и събра милиони долари в процеса.

През февруари 1992 г. лотарията на Вирджиния имаше джакпот от 27 милиона долара. По това време Мандел вече има 16 служители в склад в Мелбърн, които отпечатват седем милиона фиша за три месеца и ги изпращат по пощата в САЩ.

Синдикатът спечели джакпота, заедно с почти един милион долара вторични награди.И въпреки че методът на Мандел не беше незаконен, той повдигна подозрения и той се озова в четиригодишна съдебна битка. През това време той е разследван от множество международни агенции, включително ЦРУ и ФБР.

В крайна сметка той беше оправдан по всички обвинения, но въпреки че спечели милиони, неговите инвеститори получиха само 1400 долара от залога от 4000 долара – много далеч от богатството, което им беше обещано.

Мандел фалира през 1995 г. и в един момент прекара 20 месеца зад решетките в Израел за измама на инвеститори.

Той живее във Вануату, далеч от светлините на прожекторите. Междувременно всички американски щати забраниха използването на неговата стратегия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България скърби: Почина прочут лекар и внук на легендарен наш лечител
Next: Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.