Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена
  • Новини

Студентка откри златно съкровище, зазидано в продължение на 7 века в стена

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
zsarasiriiirusrksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рядка находка – каменен сейф със златни и сребърни монети, гривни и наушници, беше показана в експозиция в музея на старата столица Велики Преслав.

Скъпоценностите в него са открити преди половин век при разкопки в дворцовия комплекс в Стария град.

Бижутата са намерени в тайник – издялано във варовиково блокче гнездо.

То било зазидано в стена на една от дворцовите сгради и е открито при археологически разкопки през 1971 година под ръководството на вече покойния проф. Станчо Ваклинов.

Скъпоценните предмети са били собственост на фамилията на самия управител на града или на знатни боляри. След смъртта на притежателите си останали с векове зазидани в стената.

Изследовател на скъпоценностите, които от години се съхраняват в Националния исторически музей, е проф. Маргарита Ваклинова.

Тя е участвала в археологическия екип. Автор е на научната публикация за находката, чието укриване е свързано с един от най-съдбовните моменти в живота на Велики Преслав – разоряването на града и отвличането на населението му от византийските войски през ХIII век при походите срещу Ивайло.

“По време на разкопки в самия дворцов център наши студенти откриха разхвърляните камъни. Една хубавица хвана малкото блокче и замахна да го хвърли. От него падна каменната тапа на отвора и сред сива пепел, вероятно от тъкан, изпаднаха накитите и монетите.

Тя имаше прекрасни плитки, точно като на средновековна красавица”, спомня си днес проф. Ваклинова.

Всички бяхме много възбудени от откритите случайно ценности, уточни тя. И описва забавна история след тази случка.

Накарали “хубавицата” да си сложи накитите и я снимали с тях. А един от стажантите възхитено я наблюдавал.

Всичко завършва като в приказките – двамата се оженили. Може би съкровището ги събра в семейство. Не всекиму се случва такъв бележит житейски миг!”, замислено заключава Ваклинова. А днес “девойката” е лекар, а “младежът” – известен професор по българска история.

“Това съкровище се оказа много важен исторически източник за нас. 300 години Преслав вече не е столица, превръща се в частно владение с управител, с боляри. Споменава се в официалните документи от това време – Второто българско царство, веднага след столицата Търновград. Свързва се с много именити личности, сред които и цар Петър. Затова районът се нарича Петрова земя”, обясни изследователят проф. Ваклинова.

Независимо че съкровището е доста поизхабено, използвано, то е аристократично, обобщава тя. Категорична е, че е наследствено.

Находката е скромна и няма блясъка и великолепието на прочутото Преславско златно съкровище. Но за епохата то е със значителна материална стойност.

Находката се съхранява в Националния исторически музей. Ръководството му ще я предоставя на археологическия музей в старопрестолния град периодично, за да бъде достъпна в близост до средата, в която е открита, и да се види от по-широк кръг посетители от страната и гости от чужбина.

“Нямаме претенции, този вариант ни устройва. Искаме да запазим досегашните добри отношения с колегите” , заяви за “168 часа” директорът на музея във Велики Преслав Пламен Славов.

Той не изключва все пак министърът на културата Боил Банов да вземе окончателното решение дали скъпоценностите, известни като Малкото преславско съкровище, да не останат завинаги в местния музей.

“Гости от цяла Североизточна България пристигнаха специално за да разгледат бижутата от каменния сейф в Европейската нощ на музеите. Имаше изключителен интерес към находката”, сподели директорът. На въпрос на “168 часа” дали съкровището е било експонирано в специален сейф, отговорът бе: “Изложихме го заедно със световноизвестното Преславско златно съкровище”.

Според Славов малко вероятно е каменният сейф с бижутата да остане постоянно там, където е намерен. Освен исторически данни за събитията, свързани с бившата столица през ХІІІ век, проучванията показват, че въпреки разорението

Преслав е продължил да бъде фактор и да се развива като изключително важен център в държавата, смята ученият.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стефан печели 14 пъти от тотото: Ето как избирал комбинациите, докато не го хванали
Next: Голяма археологическа находка в България ще преобърне световната история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.