Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мъж пъхаше стотинки в касичката две години, всички се изненадаха от сумата, когато я счупи
  • Новини

Мъж пъхаше стотинки в касичката две години, всички се изненадаха от сумата, когато я счупи

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
kaskdasiiraskrkasroasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спестяването е чудесен навик, който носи много ползи за бъдещето, като например готовност за непредвидено събитие, спешна медицинска помощ или евентуална безработица. Истината е, че не всички от нас са достатъчно последователни, за да го поддържат в продължение на много дни.

Но не и за един мъж от Монтерей, Мексико, който в продължение на две години непрекъснато пълнел касичката и изненадал с резултата си целия интернет.

Именно потребителят разказа чрез серия от видеоклипове за процеса на преброяване на всички пари, които баща му е спестил в продължение на две години.
Първоначално тя била малко скептична към спестяванията на баща си, когото виждала да внася монети всеки ден.

„Той казва, че е внасял по около хиляда песос на седмица“, споменава Джес в първия от видеоклиповете, където се вижда, че касичката вече е пълна до ръба.

„Баща ми казва, че който се доближи най-много до сумата, ще получи 500 мексикански песота“, казва потребителят, отприщвайки десетки коментари, опитващи се да изчислят точната сума. Имаше и такива, които изчислиха около 100 000 MXN, като направиха умножение на 2 000 MXN на седмица в продължение на две години.’
Следващото видео показва момента, в който разбиват касичката, разкривайки, че в нея има както монети, така и много банкноти.

„Иска ми се да имам нивото на спестовност на баща ми“, изразява мнението си потребителката, докато цялото семейство се събира около пода, за да преброи това, което баща ѝ е натрупал за две години и няколко седмици.

„Това е много! Не мисля, че скоро ще приключим!“ – изразява мнението си тя в трето видео, в което се вижда как цялото семейство заедно брои парите.

„Такава воля да не харчим никакви пари!“ – добавя тя. Може да се забележи, че има и долари, и банкноти с висока номинална стойност.

След няколко часа броене те са натрупали около 250 000 мексикански песос само в банкноти, а монетите са решили да претеглят, защото преброяването им отнема много време.

В крайна сметка, след като изчислили монетите и ги прибавили към сумата в банкноти, общата сума на спестените от мъжа пари възлизала на 324 640 мексикански песос, което е приблизително 19 096 щатски долара.

Във финалната част на видеото момичето разкрива, че баща му е месар и че всички спестени пари ще бъдат използвани за закупуване на повече месо за бизнеса му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензационна находка направиха в България: Цял свят ще се изреди тук
Next: Българският домат е най-вкусен в целия свят: Ето причината защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.