Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тази подземна оранжерия струва близо 500 лева, ще ви радва със зеленчуци през цялата година
  • Новини

Тази подземна оранжерия струва близо 500 лева, ще ви радва със зеленчуци през цялата година

Иван Димитров Пешев юни 13, 2023
asasorasirirrrskrkasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Добре познатите ни оранжерии заминават в миналото. Вече има друг по-ефективен метод, който икономисва много топлина и влага.

Това са оранжериите, които се правят на 2-2.5 метра под земята – в изкоп. Този метод е използван в Южна Америка още от преди 20 години. Как ви звучи целогодишно градинарство на цена от няколко стотин лева?

Подземна оранжерияТака, че можете просто да излезете и да наберете маруля, домати или други продукти по всяко време – без пътуване до магазин за хранителни стоки, и знаете, че храната ви е прясна. Хората го правят в тези подземни градини.

Ето как се създават?

По същество, това е яма изкопана в земята близо до къщата ви. Най-добрият стил вероятно е формата на правоъгълна яма с форма на стая.

По-лесно е да се постави покрив на такава конструкция. Копаят се няколко метра надолу, след това в тях се правят пътеки и площи за отделните култури.

Някои хора също поставят камина. Това има две функции. Една от тях е, че ако някога се наложи да загреят оранжерията си, те могат да горят дърва в нея.

Но друга употреба е през лятото, когато става наистина горещо – камината действа като отдушник, като изпуска горещия въздух през комина.

На върха на оранжерията хората слагат малка стълба и врата за влизане (или повече от една врата, която също може да позволи въздушен поток). След това те правят обикновена рамка на покрива и свързват прозрачни полиетиленови листове върху нея, за да запазят светлината и  топлината вътре.

Поставя се пластмасов (или друг) варел като резервоар за вода. Спуска се маркуч, за да  напълни варела. Друг маркуч излиза за пoливане на културите.

Общата стойност в зависимост от това, което вече имате и какво можете да постигнете, се оценява на между $ 100 и $ 300 в Америка.

Сега, много от вас вероятно вече мислят, за зеленчуците и плодовете, които можете да отглеждате в градината или нивата си, независимо дали за себе си или за продажба. По този начин можете също да отглеждате и цветя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският домат е най-вкусен в целия свят: Ето причината защо
Next: Това е цялата истина за изгубеното българско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.