Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чудото с българчето, което слезе от небето: Истината за нашия народ, която не може да бъде укривана
  • Новини

Чудото с българчето, което слезе от небето: Истината за нашия народ, която не може да бъде укривана

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
bsayayyyzsidasra.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Началото на VІ-ти век Римската Империя е разтърсвана от различни конфликти. Народите служили на Вечния град векове наред, се пробуждат и правят опити да създадат свои държави. Битки се водят от Северна Африка до пределите на Иран.

Не е пожален и Апенинския полуостров, като дори Рим дори изпада в смъртна опасност поради визиготите.

През 552 г. Юстиниан І изпраща своя генерал Нарзис срещу войската на визиготския цар Тотила, който в този момент е завладял голяма част от територията на днешна Италия.

Дедите ни са били едни от най-добрите и храбрите бойци на своето време. Поради тази причина те са били търсени и ценени от римските императори. Не е никак странно, че сред войниците в армията на Нарзис служат и българи. Те вземат участие в редица жестоки сблъсъци.

Както при всяка война, пострадали от насилието има не само сред бойците, но и сред мирното население. В кратък разказ, документиран в писмата на Папа Григорий Велики (VІ-ти век) е казано нещо интересно за един наш сънародник.

По време на схватка между имперските сили и визиготите пострадало малко момче. То било воловарче и явно е бивайки изненадано от бързата атака на някоя от групите не е успяло да се оттегли на време. След края на битката при детето довели един българин. Той служел като спатарий (мечоносец) при генерал Нарзес. Българинът заговорил на смъртно раненото момче на своя език, а воловарчето отговорило показвайки, че разбира всяка дума.

За Папа Григорий това било истинско чудо, показващо, че детето е било на небето, където е научило всичките езици, включително и българския. Не отричам съществуването на чудеса, както в миналото, така и днес стават неща, които науката не е в състояни да обясни. Уверен съм обаче, че има логично и близко до ума обяснение.

Защо да не е възможно раненото воловарче е разбирало езика на българина поради това, че от най-дълбока древност на Апепинския полуостров са живели хора говорещи език, който е бил изключително близък до този на старите българи, или дори вариант на нашия език?

Италианските лингвисти знаят това прекрасно, но на широката публика данните не са представени защото са в противоречие с догмата, че дедите ни са чужд на Европа народ. Вместо да се пренаписва историята и да се признават грубите грешки на мнозина високо уважавани учени, е по-лесно неудобните данни да се премълчат.

Знаете ли, че дори за селищното име Рим италианските езиковеди не могат да представят обяснение с помощта на латинския език? Има добри индикации от къде е дошло името, но за тях не се говори. Плутарх разказва, че названието на Вечния град е дадено от пелазгите (които идват от Балканите). На пеласгийски Rome означавало сила(на оръжие).

“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”

Странно, че никой не е потърсил връзката със стблг. дума раменъ-силен. Не е потърсена и връзка с тракийските именаРома, Ромиталк, Румиталк. А не е само Рим, други древни топоними и хидроними също нямат обяснение на латински. Списъкът е доста дълъг, но най-интересното е, че етимологията на странните имена е българска.

Признава се например, че Калис, Калатиа, Калетра имат в основата си думата кал (която е наречена индо-европейска, макар латини, келти, германи, гърци и др. да не я познават изобщо). За хидронимите Езарус, Езаронис, Езерения се казва, че най-вероятно значението е воден басейн, но нашата дума езеро остава незабелязана, За древната Стабия се твърди, че името идва от корен стаб –стълб, кол, ограда, добре, но и в този случай старобългарската стоборъ –стобор остава “невидима”, същото важи и за нашия топоним Стоб.

Тразименското езеро е известно поради битката на римляните с Ханибал. Като обяснение на Trasimene lacus се предлага ИЕ корен tres – треса. Земите около Тразименското езеро са били блатисти, т.е. става дума за тресавище. В земите на старите римляни срещаме още необясними названия като Листа, Плавис, Плестина. Има и планина Гаурус, дали стблг. гора-планина не предлага добра етимология, да не забравяме и диалектната ни дума гура-гора, планина.

Названия на реки, планини и селища не се появяват спонтанно. Те се налагат след вековно присъствие на хора говорещи определен език. Това е ясно на учените, ясно е също, че древен балкански народ е дал на етруските божествата Земла -земята и С(в)етлан –светлият. Неудобно е обаче да се признае, че Земла и Светулен са безспорни тракийски теоними. Неудобно е да се признае също, че ранните царе на латините носят тракийските имена Атис, Капус, Капетус.

Дали латинската дума vulgus – народ, простолюдие няма да е древен етноним превърнал се в название на подчинено население? Vulgus, vulgaris – народ, народен, нямат обяснение на латински. Изконната латинска дума за народ е populus. Други латински думи за народ, простолюдие, тълпа са plebs, plebes, plebicula, те идва от plenus – пълен, много (множество), plenitas – количество, голям брой (хора).

Смятам, че както в случая с периойките в Спарта, на Апенинския полуостров е живяло население, което е покорено от старите латини и гражданските права са му били отнети. По този начин vulgus, vulgaris се превръща в символ на безправна общност. Тези хора може да са загубили народностното си име, но не и езика си.Чудото с българина е доказателство за това. Воловарчето разбиращо български език (lingua vulgarum) e принадлежало на селското население.

Това, че в земите на Италия са живели наши роднини дава най-логичното обяснeние защо Атила се смилява и не подлага Апенинския полуостров на огън и меч. Не са били молбите на папата, а факта, че при една тотална война е щяло да пострада и голяма част от простолюдието, т.е. наши роднини.

Разбирам, че казаното от мен звучи невероятно – българи в римската държава още във вековете преди Христа! Да помислим обаче трезво – ако нямаше съжителство на българи и латини, кой е създал топонимите с българска етимология, кой е дал на етруските божества носещи български имена?

Няма случайности и феномени, генетичните изследвания от 2012-та година показаха, че част от жителите на Северна Италия са роднини на българите…Сега остава само учените да преглътнат гордостта си и да ни отдадат заслуженото уважение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е кметът, който направи чудеса с българско село! Вижте как се усвояват европари
Next: Ето как да си насадим роза само от едно клонче и без никакви усилия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.