Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти съобщиха колко точно струва спокоен живот на село
  • Новини

Експерти съобщиха колко точно струва спокоен живот на село

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
seeriasirkskkrksrksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Не малко хора оставят зад гърба си градската действителност и избират някое китно селце за живот, но се сблъскват с редица трудности, които костват много време, нерви и пари

Напоследък все по-често хора от града решават да избягат на спокойствие на село. Сред аргументите е и това, че там животът е значително по-евтин. Но дали наистина е така?

Значителната част от хората, решили да купят имот на село, не се преместват за постоянно да живеят там, а купуват къща с идеята да я ползват за почивните дни. Покрай големите градове набира привърженици и възможността да се живее в някое от близките села, а да се пътува до града за работа и училище на децата.

Няколко години и дори месеци след подобно решение ентусиазираните собственици се сблъскват с редица трудности, които в началото са им изглеждали съвсем лесно преодолими, впоследствие ги застигат, отнемайки много време, нерви и пари.

Разбира се, има хора, които разумно са си направили сметката, подготвени са, харесва им да си имат къща на село или поне бързо се научават, но разговорите с много „заселници“ показват, че тези хора са малка част от всички.
За да не изпаднете в излишен ентусиазъм, а после в разочарование, погледнете един нагледна оферта за „живота на село“. Към него може да добавяте колкото искате екстри.

Тя важи както за село в отдалечен район, така и за къщи в райони, които по-скоро са квартали на големите градове.

Ремонти и поддържане, включително покрив, хидро и топлоизолации. Когато къщата не е нова значителни разходи отиват по ремонта, който няма как да се отложи. Нямате съседи на другите етажи и всичко е ваша грижа. В противен случай започват течове, студ, замръзване и спукване на тръби, които рушат дома. В по-северните и планински райони ВиК инсталацията трябва да е добре изолирана, за да не замръзва, същото се отнася и за банята. Подобни разходи са еднократни, но скъпи.

Много от по-старите селски къщи нямат вътрешна баня, а някои даже нямат прокарана вода вътре. Подгответе си поне 5000 лв. – изкопаване на резервоар за мръсна вода, материали, труд. Канализация в повечето села няма. Допълнителен разход, който може да се избегне единствено ако ходите на село само през лятото и сте готови на външна баня/къпане в корито, външна тоалетна и миене на чиниите под звездите. При наличие на хубав кладенец много хора свързват водата от него с водоснабдяване в къщата. Само цената на помпите за дебит тръгва от 100 лв. нагоре, ако искате нормално налягане. Отделно са тръбите и трудът за майсторите.

Мебелите и вътрешните ремонти са на цени, аналогични на градските с една разлика – доставянето може да е по-скъпо. Понякога цената за майсторския труд е по-ниска, но ако мястото е отдалечено и майсторът пътува може да излезе по-висока.

Ако се налага да пътувате ежедневно, няма как да минете без кола. В повечето села няма удобен транспорт, а лошите пътища допълнително изискват чести ремонти на автомобила.

Отоплението е изцяло ваша грижа – в по-студените райони най-разумно е то да бъде на дърва, екобрикети и пелети. За сезон това са поне 400 лв. за гориво, и то за малко стаи, които не се отопляват денонощно. Цената на дървата за огрев варира според района – ако сте далеч от добивен, тя става по-висока. Отделно са инвестициите в камина с водна риза, с която да си направите парно или друг вид отопление на целия дом. Дори най-пестеливо и скромно няма да ви излезе под 1000 лв. Обикновено надминават 2000 лв., без скъпи материали и много на брой стаи. В такива случаи препоръчваме да добавите бойлер към системата, който ще ви струва около 300 лв. и ще осигури топлата вода. Вариант е да си сложите слънчеви панели, чиято цена започва от 1300 евро за малка система според оферта на специализирана компания. Имайте предвид, че с това едва ли ще можете да се топлите през зимата.

Поддържането на двор дори само на трева също изисква усилия – косене поне веднъж в седмицата, поливане в по-сухите райони. Ако не е естествено затревено с хубав килим, ще трябва да сложите тревна смеска – цените за пакет започват от 3 лв. за 20 кв. м, нагоре няма граница – ако искат цветя, наторяване и т.н. Най-евтините косачки за трева са от 100 лв., по-евтини са тримерите, които обаче не събират окосената трева.

Поддържането на градина със зеленчуци и овошки изисква също значителен разход. В зависимост от избраните растения семената струват от стотинки до няколко лева пакетчето. За засаждане на храсти (лешник, малини) и дръвчета (ябълки, череши) си заделете от 3 лв. на бройка до 20-30 лв. в зависимост от сорта, присада, колко е екзотично и т.н. Можете да си събирате семена и сами или да се възползвате от събитията за обмяна на семена, но преди това проучете дали ще виреят на вашето място. Имайте предвид, че много растения се израждат, опрашват се от дивите си сродници и след години не дават същата реколта.

Разходи за препарати и евентуално торове. Дори и биологичното земеделие се нуждае от тях, а и биологичните обикновено са по-скъпи. За средно голям селски двор си отделете 40-50 лв. годишно за препарати. Не живейте с идиличната мисъл как всичко си расте в хармония – когато видите доматите, нападнати от молец или червейчета, надупчили всяка една череша, ще изтичате до агроаптеката.

Всичко това не бива да ви отказва, ако много желаете къща на село, с голям двор или само малка градинка. Преди да се втурнете към мечтата си обаче, обмислете трезво и финансовата й част, за да може след това да се наслаждавате без излишни тревоги.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той си купи кола на старо, но това което откри вътре изуми всички
Next: Просто смесете с вода и напръскайте: Листните въшки изчезват пред очите ви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.