Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето каква е голямата мистерия в Черно море, която и до днес вълнува всички
  • Новини

Ето каква е голямата мистерия в Черно море, която и до днес вълнува всички

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
miisttsrsrsrasras.png

Тюлени в Черно море има и сега? Често това твърдение може да се чуе между туристи. Разбира се, най-подходящото място да се разпространява този мит е село Тюленово, но не само.

Но трябва да признаем, че отдавна сладките морски бозайници не са срещани.

Все пак тюлени наистина са обитавали водите край красивия бряг на Тюленово.

В началото на 30-те години румънската кралица Мария получава като подарък двойка тюлени, които се опитва да отглежда в заградено пространство в морето край двореца в Балчик. Но бързо разбира, че тези морски обитатели искат простор и свобода и ги пуска в морето.

Тюлените бързо намират убежище край скалистия бряг на Тюленово и в неговите подводни пещери, най–дългата от които е 107 метра, с множество разклонения. Ето защо през 1942 година селото бива преименувано от Калъч кьой (от турски „село на сърпа”) на сегашното си име, уточнява glasnews.bg.

В последствие тюлените изчезват (главно, заради човешка намеса), но името на все по-популярното село остава.

Има твърдение, че през 1978 г. водолази намират останките на последния тюлен, обитавал черноморските води. Той бил от вида монах.

Дори и да няма тюлени, няма да съжалявате, ако посетите това красиво място. Бреговете там в червени цветове, стръмни спускащи се поне 20-30 метра надолу до морето. Има невероятни подводни пещери, гмуркането в които е балсам за душата на всеки авантюрист с акваланг.

Тук всяко местенце си има име: “Ашалък”, “Киприя”, “Дупката”, “Мартина”.

Тюленово е място почти недокоснато от цивилизацията, красиво и неопитомено. Чудесно е за риболов и екстремните спортове като скално катерене и подводно гмуркане.

Има платерина, кефал, сафрид и попчета и всеки, който метне въдица, може да е сигурен, че ще си уреди без проблеми вечерята върху жаравата на лагерния огън.

Можете да наемете лодка от местните жители и да навлезете в по-дълбоки води за риболов или разходка до пещерите.

Крайбрежието е идеално за любители на палатките, които разпъват палатките си направо на скалите. Мястото е любимо и за катерачите.

Ако обаче обичате да се излежавате на пясъка, това далеч не е вашата дестинация. Просто защото такъв няма.

Continue Reading

Previous: Просто смесете с вода и напръскайте: Листните въшки изчезват пред очите ви
Next: Проверете това в трудовите си книжки, защото много хора губят от пенсията си заради него

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.