Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ивана се омъжи преди дни, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста
  • Новини

Ивана се омъжи преди дни, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
saviasndasndasnrkasrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази история действа почти подвеждащо, но за съжаление не само тук, но и в региона през последните години се превърна в реалност.

Даниела беше щастлива да отпразнува сватбата си и след тържеството, когато се върнали у дома с младоженеца и извадили пликовете, които са получили с подаръци, очаквала ги истинска неприятна изненада, от която и двамата се шокирали!

Те са имали 150 плика, в които трябвало да има пари, но вместо това, в част от тях не е имало нищо, а в един имало празно листче с формата на банкнота.

 

Намерили цели 15 празни пликове.

Момичето казва, че разбира какво означава да нямаш пари и какво е криза, но за това има други начини, а не да се остави празен плик като подарък, който със сигурност е трудно да се провери от кого идва.

Предоставяме ви и друга история:

Никоя буря не може да спре истинската любов. Една млада двойка от Китай се почувствала крайно неудобно, когато почти никой от поканените 300 души не дошъл на сватбата им.

Това се случило през уикенда, когато няколко области на Китай бяха пометени от една от най-силните бури през последните години.

Много хора решили да следват предупрежденията и останали вкъщи за по-голяма сигурност.

Това, обаче, не попречило на булката Джоу Тиен, които все пак решила да измине пътя до олтара към своя любим. Както си мислела, в голямата зала с пищна украса нямало почти никого, но младоженецът я чакал вярно пред олтара.

От 300-те поканени гости пристигнали само 10-тина най-близки роднини.

Когато си разменяли сватбените обети, Джоу казала:

„Нямам гости – но това е без значение, няма кой да ме подкрепи – но това е без значение, нямам фойерверки – това също е без значение.

Трябваш ми само ти и няма никакво значение, дори да беше дошъл тук мокър до кости. Каквото и да става, аз ще се оженя за теб.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България
Next: Скръбна вест: Почина доайенът на българската спешна медицина

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.