Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно
  • Новини

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
satastsiikktsts.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Безспорно всеки един килограм надолу е радост за всяка дама, но когато говорим за 5 кг. нещата придобиват по-приятна картинка, особено ако се стяга за почивка на морето! Диетолозите са установили, обаче, че повечето от жените си надписват излишно тегло съвсем нереално ‐ затова по-рядко са необходими изморителни тренировки, пише zajenata.bg.

В днешно време много методи да отслабнете са доказани за ефективни: диета, упражнения, ускоряване на обмяната на веществата. Всички те работят по различни формули, но водят до желания резултат. Както може би сами се досещате – ускоряването на обмяната на веществата е най‐леката и лесна формула.

Днес, в този хубав ден ще ви предложим именно как да ускорите метаболизма си само с едно питие. Голям плюс при избора на този метод за отслабване е, че той няма да ви изтощи. Пийте, живейте и изхвърлете излишните килограми ‐ това е целият принцип. При това напитката гори не само наднормено тегло, но също така натрупаните в червата отрови. Тя засилва общото здравословно състояние благодарение на детоксикацията .

Ето я тайната и чакана рецепта за изгаряща мазнините напитка на основата на джинджифил и лимон:

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма! Чудна напитка изчиства всичко излишно, изядено през деня!ПРОДУКТИ:

1 ч.л. джинджифил на прах 1 лимон 1 връзка магданоз 0,5 л вода 1 щипка канела 1 супена лъжица оцет

ПРИГОТВЯНЕ:

В тенджера с врящата вода добавете всички необходими съставки (магданозът и лимонът се смилат) и варете в продължение на 5‐10 минути. Прецедете получената отвара, изсипете я в подходящ съд и я оставете да изстине. Напитката трябва да се съхранява в хладилник. Пийте я веднъж дневно преди лягане по 150‐200 мл. Това ще ускори метаболизма ви през нощта, както сами ще почувствате – ще се отрази сериозно на теглото ви следващата седмица.

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма! Чудна напитка изчиства всичко излишно, изядено през деня!

Продуктите за вълшебната напитка са подбрани на базата на сериозни изследвания. Лимонът стимулира храносмилането, а преди лягане е много важно в стомаха да не остават тежки храни, тъй като тяхното разграждане се удължава. Магданозът е известен диуретик. Той помага за редуциране на отока и редуциране количеството на интерстициална течност. Не забравяйте, че задържането на вода в организма е силно нежелано.

За легендарните ползи от джинджифила в борбата срещу наднорменото тегло е писано достатъчно. Противовъзпалителните му свойства помагат за премахване на заболяванията на храносмилателната система, както и да се отървете от паразити и токсични натрупвания в дебелото черво. Джинджифилът е еднакво полезен както в суров, така и в изсушен вид.

Другите компоненти съдействат напитката да има ефекта на фантастична отвара. Оцетът ще удължи срока на съхранение, а канелата ще премахне вечерния глад, не позволявайки да се преядем късно вечер с храна. Контролът върху теглото трябва да започне с процеса на регулиране на храносмилането, а не с намаляване на обема на храната. Въздействието върху тялото отвътре – това е най-лекият за психиката вариант.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщи за 1 евро на Средиземно море: Вижте къде се продават
Next: Българка от Англия: Разходете се из България, за да видите какво съкровище имаме

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.