Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно
  • Новини

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
satastsiikktsts.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Безспорно всеки един килограм надолу е радост за всяка дама, но когато говорим за 5 кг. нещата придобиват по-приятна картинка, особено ако се стяга за почивка на морето! Диетолозите са установили, обаче, че повечето от жените си надписват излишно тегло съвсем нереално ‐ затова по-рядко са необходими изморителни тренировки, пише zajenata.bg.

В днешно време много методи да отслабнете са доказани за ефективни: диета, упражнения, ускоряване на обмяната на веществата. Всички те работят по различни формули, но водят до желания резултат. Както може би сами се досещате – ускоряването на обмяната на веществата е най‐леката и лесна формула.

Днес, в този хубав ден ще ви предложим именно как да ускорите метаболизма си само с едно питие. Голям плюс при избора на този метод за отслабване е, че той няма да ви изтощи. Пийте, живейте и изхвърлете излишните килограми ‐ това е целият принцип. При това напитката гори не само наднормено тегло, но също така натрупаните в червата отрови. Тя засилва общото здравословно състояние благодарение на детоксикацията .

Ето я тайната и чакана рецепта за изгаряща мазнините напитка на основата на джинджифил и лимон:

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма! Чудна напитка изчиства всичко излишно, изядено през деня!ПРОДУКТИ:

1 ч.л. джинджифил на прах 1 лимон 1 връзка магданоз 0,5 л вода 1 щипка канела 1 супена лъжица оцет

ПРИГОТВЯНЕ:

В тенджера с врящата вода добавете всички необходими съставки (магданозът и лимонът се смилат) и варете в продължение на 5‐10 минути. Прецедете получената отвара, изсипете я в подходящ съд и я оставете да изстине. Напитката трябва да се съхранява в хладилник. Пийте я веднъж дневно преди лягане по 150‐200 мл. Това ще ускори метаболизма ви през нощта, както сами ще почувствате – ще се отрази сериозно на теглото ви следващата седмица.

Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма! Чудна напитка изчиства всичко излишно, изядено през деня!

Продуктите за вълшебната напитка са подбрани на базата на сериозни изследвания. Лимонът стимулира храносмилането, а преди лягане е много важно в стомаха да не остават тежки храни, тъй като тяхното разграждане се удължава. Магданозът е известен диуретик. Той помага за редуциране на отока и редуциране количеството на интерстициална течност. Не забравяйте, че задържането на вода в организма е силно нежелано.

За легендарните ползи от джинджифила в борбата срещу наднорменото тегло е писано достатъчно. Противовъзпалителните му свойства помагат за премахване на заболяванията на храносмилателната система, както и да се отървете от паразити и токсични натрупвания в дебелото черво. Джинджифилът е еднакво полезен както в суров, така и в изсушен вид.

Другите компоненти съдействат напитката да има ефекта на фантастична отвара. Оцетът ще удължи срока на съхранение, а канелата ще премахне вечерния глад, не позволявайки да се преядем късно вечер с храна. Контролът върху теглото трябва да започне с процеса на регулиране на храносмилането, а не с намаляване на обема на храната. Въздействието върху тялото отвътре – това е най-лекият за психиката вариант.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къщи за 1 евро на Средиземно море: Вижте къде се продават
Next: Българка от Англия: Разходете се из България, за да видите какво съкровище имаме

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.