Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Този град е бил по-древен от Микена: Най-старото злато в Европа е открито край наше село
  • Новини

Този град е бил по-древен от Микена: Най-старото злато в Европа е открито край наше село

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
mikkeksnsnnsdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-древният град на Стария континент – Протоград – Градът на птиците

Кои са новите чудеса на България, които може да направят страната ни атракция за милиони туристи. „Стандарт“ стартира кампанията си за най-значимо археологическо откритие на новото хилядолетие. Можете да предлагате археологически обекти, части от тях или значими находки, разкрити в периода 2000-2012 г.

Критериите са обектите да имат висока научна стойност, да предизвикват широк обществен интерес у нас и в чужбина и да са от значение на развитието на културно-историческия туризъм в съответния регион. Националният електронен вот ще започне в началото на юли и по традиция ще е на два етапа. Предлагаме една от находките, които имат шанс да бъде хит в класацията.

Пазарджик е на път да стане световна туристическа атракция с откритото наблизо древно поселище. Според учените Протоград може да претендира, че е най-старият град в Европа.

Още по-сензационната новина е, че е бил и пристанище. Това разкри пред „Стандарт“ ръководителят на разкопките на древната могила край село Юнаците доц. д-р Явор Бояджиев. Неговият екип е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни.

А това е създавало условия за оживена търговия и друга стопанска дейност, което на свой ред е благоприятствало за развитието на изкуствата и религиозните култове. Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена.

До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата – до тялото. „Касае се за цивилизация от каменно-медната епоха на 6800 години“, обясни доц. д-р Явор Бояджиев. Доскоро се смяташе, че микенска Гърция е най-старата цивилизация в Европа – отпреди 26 века.

Артефактите и находките, които накараха учените на висок глас да заключат, че това е най-древният град в Европа, бяха открити миналата година. „Най-напред се доближихме до крепостната стена, открита преди три години. Тя е била много масивна, с височина 5 метра и същата ширина“, обясни екипът археолози. Доскоро изследванията обхващаха само могилата край село Юнаците.

Оказва се обаче, че Протоград се е разпростирал на още 100 дка извън крепостните стени. Там са живеели земеделците и скотовъдците, а вътре в просторни сгради, украсени с червена и бяла боя, се е ширела висшата класа.

„През последните два дни разкопавахме в центъра на Протоград в дълбочина и на ширина. Оказа се, че има цял район до жилищните сгради, който е бил индустриална зона“, твърди археологът. Там били открити пещи и цехове, подобни на части от съвременните фабрики.

Открити са оръдия на труда, а цялата система дава чертите на един изключително цивилизован град. Другото уникално е, че в този град са намерени е първите хладилници в света.

Дълбоко под земята са намерени помещения, които са запазвали месото студено. Такова нещо не е срещано досега, твърдят учените.
Именно на тази площ археологът и екипът му се натъкнали на корабостроителница. Засега са открити счупени първообрази на кораб и малки лодки, още дори не сме ги снимали, а ги пазим тези дни, за да ги отнесем до музея в Пазарджик, обясни доц. Бояджиев.

В ниши на 6700 години също така за първи път открихме общо 11 средиземноморски гривни, които са били изключително ценни за хората и са направени от морски раковини, допълни новината доц. Бояджиев.

Уникалното е, че накитите са намерени в концентрация само на 10 метра. Новината, че на мястото е намерена и първата книга в света, все повече се доказва, тъй като сега открихме плочки и дъна на уреди с фрагменти и комбинация от протописменост, обяви археологът, който работи само с още четирима члена в екипа си.

В момента община Пазарджик очаква предвиденото финансиране за проучване на обекта в размер на 30 000 лева. Плановете на общинарите и археолозите са в Протоград да се изгради съответната туристическа инфраструктура, за да стане той достъпен за посетителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази прекрасна българска община лежи върху тонове злато и съкровища
Next: Космически заплати за тези професии от догодина: Кои са те

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.