Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През 1940 г. американец спира българска девойка и я снима: Вижте каква е нейната съдба
  • Новини

През 1940 г. американец спира българска девойка и я снима: Вижте каква е нейната съдба

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
asdsdssrtsatastasrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 1940 г. фотографът на National Geographic, Антъни Стюарт спира млада македонска българка на пътя между Лерин и село Арменско.

Усетът му подсказва, че ще излезе интересна фотография. Моли да я снима, как пие вода от близката чешма

 

. Девойката е облечена в характерната за района българска носия и е боса.

След снимката, за благодарност й дава 2 долара. С тези пари девойчето си купува от пазара в Лерин чехли.

 

Фотографията става изключително популярна в Америка.

Тази млада девойка е Лена Шумбова, прогонена от гръцката власт по време на гражданската война.

 

БКП, по искане на Тито, затваря границата на България за над 20 000 хиляди македонски българи. Лена избира да замине за Канада.

Днес тя живее в Торонто и се радва на 95-тата си годишнина. Със своят съпруг живеят в мир и любов вече 75 години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Необичаен плавателен съд изненада туристите в Китен
Next: Възрастна жена застана пред мен на касата, която нямаше достатъчно пари да плати за покупката

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.