Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как да си върнем парите от данъци, ако сме работили в чужбина
  • Новини

Ето как да си върнем парите от данъци, ако сме работили в чужбина

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
dannucsaisdkaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Германия и Холандия новата данъчна година започва на 1 януари, а данъчните декларации се попълват и подават в края на зимата, началото на пролетта. Това значи, че българските граждани, работили в двете държави вече могат да декларират доходите си. Какви е ползата от това?

Поискайте дължимите ви обезщетения, като попълните данъчната си декларация

Около 360 000 българи работят в Германия към момента. И само 60% от тях са се възползвали от напълно законната възможност да получат обезщетения и суми от надвнесени данъци.

Пропускате да вземете пари, за които сте работили! Декларирайте доходите си за годината и си вземете обратно надвнесените суми. Ако сте декларирали доходите си през последните 5 години, имате право и на различни обезщетения, които ще подобрят значително бюджета ви, съветва експертът по възстановяване на данъци Росен Ковачев.

Средната сума, която си връщат българите, работещи в Германия и Холандия е 804 евро. В някои случаи обаче, тя може да стигне до няколко хиляди.

Сега е точният момент да попълните и подадете своята данъчна декларация, за да кандидатствате за различни помощи (детски надбавки например) и връщане на надвнесени данъци.
Всеки, който работи или е работил в Германия или Холандия може да получи пари

Всеки, който работи или е работил в Германия или Холандия и е подал там данъчна декларация, може да кандидатства за помощи и възстановяване на надвнесени данъци.

Получаването на надплатени данъци важи за до 5 години назад.
Защо само 60% от хората си искат парите и къде отиват непотърсените пари

Бъдете спокойни, няма уловка. Възстановяването на данъци е напълно законно и по никакъв начин не ви пречи да получавате други социални придобивки.

Според специалистите, част от работещите в Германия и Холандия българи не знаят за тази възможност.

„Те просто не са достатъчно добре информирани какви са правата им.“- обяснява Росен Ковачев, мениджър на една от най-големите компании за възстановяване на надвнесени данъци в Европа – RT Tax. „Случва се да говорим с българи, които работят от години в чужбина, но не са чували за тази възможност.“ – продължава той.

Ако не си потърсите парите, те остават в съответната държава, в която сте работили. Миналата година не са поискани общо 3,2 милиона евро. Те не са влезли нито в джобовете на хората, работили за тях, нито в бюджета на страната ни.

Предвид световната пандемията, несигурните условия на живот и всички здравни, икономически и социални предизвикателства, да вземете парите, които ви принадлежат по закон е по-важно от всякога.
Как да си поискате парите

„Трябват ви документ за платени данъци и информация за заплатата ви. Ако не пазите фишове и квитанции, просто се свържете с вашия работодател, той ще ви даде необходимата информация.“ – разяснява Росен Ковачев.

Той призовава всички, които работят и плащат данъци в чужбина да кандидатстват и да си получат помощите и надвзетите суми. Първата стъпка – подаването на документите протича гладко и лесно. Ръководителят на RT Tax обаче признава, че доста българи се затрудняват при изпълнението на следващите стъпки. Резултатите са – по-късно възстановяване на данъци, по-малки суми, отказ за изплащане.

Затова Ковачев препоръчва да се консултирате със специалисти по възстановяване на данъци и при кандидатстване за помощи и обезщетения. Това ще ви спести време и може да ви помогне да си възстановите по-голяма сума.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия в небето над България: Мъж се опита да заснеме буря, но улови нещо странно
Next: Ето кои са най-търсените и популярни апартаменти в столицата

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.