Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 20 километра от Пловдив се намира мястото с най-лековит и чист въздух
  • Новини

Само на 20 километра от Пловдив се намира мястото с най-лековит и чист въздух

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
dkasdiasikskrksrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Кога за последно диша кислород?“ е въпрос, който едва ли някой ще ви зададе. Хубаво е обаче от време на време сами да питаме себе си и ако нямаме готов отговор, да оставим за миг злободневните теми на заден план и да си отделим малко време, разказва сайтът „Трип.Дир“

Бойково

На 20 км от Пловдив, отново в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едва 80 жители. Световна слава като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.

През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Селото попада в планинска климатична област, като климатът е мек, с прохладно лято и сравнително мека зима, в която вали обилно сняг.

Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. В момента там има над 900 къщи, но повечето се ползват като вили и нямат постоянни обитатели. По време на пика на Ковид мнозина са пристигали в Бойково, за да карат карантината и оздравявали по-бързо, казва кметският наместник на селото.
Чепеларе

Климатолечението в китното Чепеларе има вековни традиции. Още през 1911 г. там се открива първата болница за лечение за белодробни заболявания, а след това през 1933 г. в Пампорово е отворена и първата вила-пансион от Никола Чичовски, с което се поставя началото на развитието на курорта.

Гъстите борови гори в района са разковничето за лечебния въздух, защото увеличават неговата йонизацията. Високата фитонцидна наситеност е вид въздушен антибиотик, с който природата ни дарява по време на цъфтежа на боровете. Експерти отчитат, че в Чепеларе има целебно съчетание на ниска влага, много слънчеви дни и висока йонизация на въздуха.

Тя подобрява настроението, неутрализира радиацията, лекува белодробни болести, алергии, мигрени, влияе за възстановяване на функцията на нервната система, спомага за убиването на бактериите и вирусите и увеличава усвояването на кислорода. Градът е и с най-голяма надморска височина у нас – на над 1140 метра. Той е в преходно-континенталната зона, затова и зимата тук е мека, но пък снегът се застоява от 80 до 120 дни в годината. Чепеларе се слави и с 2000 слънчеви часа годишно.
Батак

Едно от невидимите чудеса на Родопите е чистият въздух. Според експертите от НАСА възрожденската светиня Батак е сред местата, на които американската космическа агенция е измерила, че качеството на въздуха е изключително високо, няма замърсявания и притежава лечебно въздействие.

До откритието се стигнало по случайност, след като екип от Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ изследвал от хиляди километри височина целия родопски регион, установявайки, че въздухът на Батак се отличава с естествената си йонизация.

Историческият град, намиращ се на 27 км от СПА столицата на Балканите – Велинград, се извисява на 1036 метра над морското ниво в района на Западните Родопи. Котловината, в която е сгушен, е обградена от бърда и Батак е защитен от силни ветрове. Характерно за този район явление „белият вятър“, както местните наричат южняка. През лятото там е прохладно, а през зимата снеговете не липсват.
Сандански

Климатът и минералната вода на Сандански са прочути в цял свят и са неговото съкровище. Доказано правят чудеса със здравето, а свидетелства за това има още от 2 хилядолетия преди Христа, когато в района възникват първите селища. Познанията от древността не са забравени и днес, а неслучайно градът продължава да се развива и налага като един от предпочитаните балнео и СПА центрове в страната. Градът, намиращ се в подножието на Пирин, се е разпрострял амфитеатрално от двете страни на река Санданска Бистрица.

Той е признат за най-добрата естествена лечебница в Европа на бронхиална астма. Основен фактор за това е уникалният климат – преходно-континентален с изразено средиземноморско влияние, заради което градът е известен като „българскияклиматичен юг“. Въздухът в Сандански е чист, беден на алергени, богат на кислород и отрицателни йони и лекува редица белодробни заболявания.
Искрец

Село Искрец се намира на 45 км от София, съвсем близо до Своге. През далечната 1908 г. там е построен санаториум за лечение на туберкулоза с указ и дарение от цар Фердинанд. Мястото е избрано от специално назначена от монарха комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри.

Спират се на Искрец заради специфичния микроклимат, чист въздух и незначителния брой на мъгливите дни, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. И до сега секвоя, посадена преди 114 години от цар Фердинанд, се издига до входа на специализираната белодробна болница за продължително лечение в селцето. То е предпочитано място за туризъм, почивка и отдих през уикенда най-вече от столичани заради чистия си и полезен за здравето въздух.
Радунци

В село Радунци до Мъглиж също казват, че имат най-чистият въздух на Балканите. Твърдят го не само местните хора, но доказателство за това е, че мястото е било избрано за построяването на най-голямата белодробна болница у нас още по царско време сред други 20 в страната.

Тя е била предназначена за долекуване на туберкулоза, за костно-ставна туберкулоза и за други тежки белодробни заболявания. Намира се на 650 метра надморска височина, но днес, за съжаление, не функционира. Лично Цар Борис III дарил през 1936 година 500 дка гори и ливади в землището на село Дъбово, за да бъде подсигурена издръжката на болницата. Все още обаче лечебният туризъм в региона е развит.

За силата на въздуха там се носят дори легенди. Една от тях гласи, че дядо на име Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), се разболял от туберкулоза, но всеки ден идвал в тази местност с овцете си и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Никой от семейството не искал да го придружава, освен най-малката внучка. След време всичките му роднини починали от туберкулоза, само той и внучето, с което ходели на паша, оцелели.
Трявна

В Трявна въздухът също е известен със своите лечебни свойства. Тук децата зачервяват бузките, придобиват апетит и укрепват, казват всички местни хора. Неслучайно във възрожденския град е построен и един от известните белодробни санаториуми за деца, защото въздействието на кислорода в региона е наистина силно. Трявна е планински град, а свежият въздух там е с умерена влажност. Характерно е, че в региона липсват мъгли и климатът е мек през всички годишни сезони. Една от причините въздухът там да е толкова феноменален, са фитонцидите от боровите гори наоколо, които убиват всички микроби в организма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте изворите на минерална вода в България: Разберете къде, коя, какво лекува
Next: Едно от най-лековитите чудеса в Европа се намира в китно българско село

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.