Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не иска да работи за 3 бона в кравеферма в Родопите и тя фалира
  • Новини

Никой не иска да работи за 3 бона в кравеферма в Родопите и тя фалира

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
ststsikkravvee.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Родопска кравеферма ще затвори врати до края на годината, тъй като стопаните й не могат да си намерят работници.

Заплата, която предлагат на семейство кравари, е 3000 лева на месец, пише „Агро новини“. Въпреки това никой не желае да се хване на работа, казва собственичката на стопанството в смолянското село Кошница Валя Каменова.

Липсата на работна ръка е единствената причина дългогодишната учителка по български език Валя и съпругът й – пожарникарят Минчо, да планират затваряне на кравефермата. Каменови нямат други оплаквания – двамата гледат около 30 дойни крави, като с юниците и телетата животните наброяват 60.

Породата е Българско родопско говедо (БРГ) – кръстоска между аборигенната късорога родопска крава с английската порода Джерсей, селектирана през 1954 г. в комплексната опитна станция в Смолян.

Говедата са под селекционен контрол, а стопанството пета година получава субсидии по мярка 10 “Агроекология и климат”. Каменови са заявили за подпомагане общо 300 декара собствена и наета с арендни договори земя. “Заслужава си и сме доволни, но имаме нужда от отмяна, защото не смогваме.

От май месец не сме слизали в селото, защото не можем да намерим работници – младите хора не искат да работят. Търсят работа от 8 до 17 часа.

Някои пък предпочитат да са на трудовата борса или да чакат майките й бащите им да им дават пари”, казва Валя Каменова. И въпреки добрите условия, които семейството предлага – 3000 лв. месечен доход на семейство и почивни дни, никой не иска да полага тежък физически труд в кравефермата в Кошница.

Откъм природни дадености селото е благословено – няма промишлени замърсители и природата е девствено чиста. Селото е заобградено от пасища и ливади с тучна планинска трева.

През селото протича река Арда, увенчана с малкия живописен каньон Горло, наоколо има десет пещери, оттук минава стар римски път за Константинопол, а в близост е крепостта Калето, построена през VI век по времето на император Юстиниан.

Въпреки добрите условия, никой не иска да се занимава със земеделие и животновъдство, нито с развитие на туризъм. От година на година селото все повече обезлюдява, по данни на НСИ, жителите са били 67 души, днес те са по-малко от 50, и то предимно в пенсионна възраст.

В цяло село Кошница има само две деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преведоха на български надпис върху древен тракийски пръстен: Превода е уникален
Next: Живата вода в Боснек разпознава грешниците, Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.