Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Живата вода в Боснек разпознава грешниците, Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите
  • Новини

Живата вода в Боснек разпознава грешниците, Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
bossneenksiiirksrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Болни и отчаяни търсят лек и просветление в полите на Витоша

Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Село Боснек е сгушено в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България – „Духлата“. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен „Живата вода“.

На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Хора от най-близката махала до него твърдят, че „Живата вода“ разпознава кой е грешен и не се е покаял. Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.

„Живата вода“ е безспорен природен феномен. Изследователи твърдят, че подобно нещо

има само на още едно място в Европа – във френските Алпи

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес, макар че е била известен още преди векове. Споменава се в пътеписите на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора Чешмата на щастието. Хората идват на това място по различни причини – някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си

тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига

на тласъка на живата вода.

До местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

 

Преди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че трябва да се направи нещо по-трайно. Потомци на някогашния хлебар на селото Витан Стоянов днес разказват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница. Като младеж той работел при италианците, строили Рилския водопровод.

От тях попил европейската култура, включително и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на изложение в Загреб през 1928 г. направена по собствена рецепта торта. И до днес местните си спомнят вкуса на хубавия му хляб. Казват, че една от тайнете му била, че го замесвал с живата вода. Предполага се, че тъй като къщата му била най-близо до извора, негова била и идеята чучурът да прилича на фонтаните от европейските площади. Така майсторът каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов

направил без пари каменната глава, която да прилича на дракон

За „Живата вода“ се разказват разни легенди. Според една от тях, когато пред змея, който се крие в извора, застане грешен човек, водата спира. Може би затова в близката пещера, където има още един извор, е поставена скала с малка икона на Бородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.

Според друго поверие на върха над карстовия извор имало езеро, близо до днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено, страшилището се гмурнало в езерото, водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.

Освен в лековитата сила на водата посетителите търсят изцеление и от Божията майка пред образа и в близката пещера. Местните казват, че в момента, в който я поставили преди 5-6 г., на скалата

над нея се появил ликът на Пресвета Богородица

Познавачи на околностите разказват, че оброците по тези места били многобройни. За жалост и съвременни иманяри ровили около тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната й ще остане не разгадана още дълго. Кой знае, може пък това наистина да е чешма на щастието.

6 реки текат в Духлата

В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек местност Врелото е най-големият в района карстов извор. В пещера до него е открито гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и друга подземна река.

Сиромашко море радва местните

През Боснек минава и река Струма, която пък през лятото става чудесно място за отдих. Местните му викат „сиромашкото море“ заради многобройните посетители не само през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща отново в коритото си в края на селото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не иска да работи за 3 бона в кравеферма в Родопите и тя фалира
Next: Ако ти капе косата, отговора е много лесен: Даваме ви уникална идея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.