Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой дори не подозираше доскоро какво се крие под този огромен водопад
  • Новини

Никой дори не подозираше доскоро какво се крие под този огромен водопад

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
vvasoqoqiqikqrrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ниагарският водопад е магнит, който привлича пътешественици от цял свят от поне два века. До тази година обаче огромният тунел, дълбоко под гигантското водното чудо, което пресича границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио, беше забранен за посетители.

Сега този 670-метров тунел, изграден преди повече от век от канадската страна, е отворен, за да разкрие страхотния мащаб на друго чудо – инженерното.

От юли 2022 г. тунелът е част от обиколките на Niagara Parks Power Station – извадената от експлоатация електростанция. Турът предлага завладяващ поглед към усилията, помогнали за пренасянето на този северноамериканска природна красота в модерната епоха, пише CNN.

 


Електрическата централа, която работи от 1905 г. до 2006 г. с водата от могъщата река Ниагара, e задвижвала гигантски генератори, електрифициращи регионалната индустрия. Районът около водопада, според екскурзовода Елена Зорич, някога е бил притегателен център за бизнесмени, които са виждали възможност за големи печалби от използването на хидроенергия.

Водноелектрическата централа Адамс е първата, която отваря врати, работейки от страната на САЩ от 1895 до 1961 г. От канадска страна Ontario Power Company работи от 1905 до 1999 г., а електроцентралата в Торонто – от 1906 до 1974 г.

Днес станцията Niagara Parks е единствената напълно непокътната водноелектрическа централа в света за своята епоха. Първоначално управлявана от канадската Niagara Power Company, тя използва генератори на Westinghouse за създаване на променливи токове, патентовани от изобретателя Никола Тесла – авангардна технология по това време.

Заводът, както Зорич обяснява на посетителите, е построен във време, когато водеща роля е имала естетиката. Неговият селски варовиков екстериор и сините керемиди са опит на нюйоркския архитект Алгернън С. Бел да „слее“ структурата с водопада.

„Прокопаването на тунела е отнело четири години, през които хиляди работници работят с фенери, динамит, кирки и лопати“, разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в Niagara Parks.

Преди да стигнат до тунела, на посетителите на електроцентралата се показва умален модел на огромните инженерни съоръжения, превръщали някога силата на бушуващата вода в електричество.

Стъклен асансьор отвежда посетителите 55 метра надолу покрай шестте нива на инфраструктурата, необходима за процеса на генериране на хидроенергия.

На дъното е тунелът, висок почти 8 м и широк 6 м, откъдето е излизала водата. „На хиляди работници са били нужни четири години, за да изкопаят шистите под основното помещение за производство, използвайки фенери, динамит, кирки и лопати“, разказва Марчело Груосо, старши директор по инженерство и операции в към Парковете на Ниагара.

Тебеширено бели следи достигат почти до върха на сводестите тухлени стени. „Можете да видите колко висока е била водата“, казва Марчело. „Става дума за 71 000 галона вода, която се е движела с девет метра в секунда.“

Близо до края на тунела мощен тътен започва да изпълва въздуха. Естествената светлина те връхлита, когато пътеката излиза на 20-метрова платформа за наблюдение на нивото на реката.


„Това е мястото, където водата от тунела се е изливала в реката. Това е и най-доброто място да се видят водопадите“, уточнява Марчело Груосо.

Платформата дава възможност на посетителите да наблюдават туристическите лодки с пътници в дъждобрани, които се поклащат като тапи в подножието на водопада.

 

Обиколката на електроцентралата и тунела отнема около два часа, но екскурзията включва и вечерното шоу „Течения: Трансформиращата сила на Ниагара“. Светлинното и звуково изживяване показва историята на електроцентралата и включва 3D прожекции на бушуваща вода, турбини и искри от електричество.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дори в жегата доматите ще растат като луди, ако ги напръскате с това
Next: Всички плачат заради думите на този 90-годишен дядо от Кърджали

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.