Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани
  • Новини

Народът бяга на село: Варненци изкупиха къщите на англичани

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
vninianiakkwrqrqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Варненският квартал „Виница“ е едно от най-предпочитаните места от млади семейства с деца, които дори продават жилищата си в града, за да се преселят в покрайнините.

Много варненски жители, които притежават извънградски имоти, предвидливо се преселиха от съображения за сигурност на село или в близките до града селищни образования и вилни зони, пише Добромир Радушев за „Монитор“.
Селата край Варна – Доброглед, Слънчево, Звездица, Константиново, кварталите „Галата“ и „Виница“ и вилните зони „Боровец“, „Ракитника“ и „Траката“ се очертават като най-сигурното и привлекателно място за живот. Докато доскоро хората ходеха там през почивните дни, сега предпочитат да се установят постоянно.

Тези миграционни процеси, които от началото на пандемията бяха временни, сега стават все по-трайни и ще продължат за в бъдеще. Данните сочат, че ако през м.г. механичният прираст за община Варна е била плюс 390 души, сега преселението се е увеличило над два пъти, като тенденцията е към нарастване на желаещите да живеят извън големия град.

В началото това са предимно възрастни хора, но сега възрастовата граница се снижава. От общините във Варненска област най-много нови заселници има в Аксаково, Аврен и Бяла, Ветрино и Девня. Вече има цели семейства, които трайно се установяват да живеят по селата, като голяма част от тях са сменили и адресните си регистрации. Много от новите заселници възстановяват наследствени стари къщи, други купуват добре уредени реновирани жилища, които доскоро са били собственост на руснаци и англичани.

Свалиха обявите за имоти

Става ясно, че още тогава жителите на Добрич вече са ориентирани към живот на село. Миналата година 1902 лица са сменили своето обичайно местоживеене с друго, но отново в областта. Тук най-голямо териториално движение има по направлението „град – село“ (42,9%). Тенденцията за живот на село се засили особено след пандемията от пролетта. В близките села около областния център Добрич почти няма празни или изоставени къщи. Пример за това е най-близкото село Бранище, което е само на 2 км от града и се намира по пътя Добрич – Албена. Преселването на хора в селото се засили от началото на пандемията, особено в Лозята край Бранище. Преди пандемията имаше доста обявени за продажба къщи, собственост на жители на Добрич, след месец март обаче обявите бяха свалени. Ако в Лозята до миналата година целогодишно живееха около 20 семейства, то сега са 50-60. Същата е ситуацията и с другите близки села – Дончево, Победа, Плачи дол. Хората не си сменят регистрацията, казват кметове.

20 000 заралии се изнесоха по вилите, Русе намаля с 6000 жители

Заразата

С близо 20 000 са се увеличили заради пандемията жителите на селата около Стара Загора, посочиха от общинската администрация. Почти няма населено място без увеличение на хората с настоящ адрес от 15 март, когато бяха изградени КПП-та на входовете и изходите на областния град. На отделни места „новите“ селяни са почти два и три пъти повече от „старите“. Сред примерите с подобен наплив са села като Борилово – 809 с настоящ и едва 159 с постоянен адрес; Арнаутито – с 471 срещу 170, и Змеево – 971 срещу 523. Към средата на септември в Стара Загора е имало 125 200 жители с постоянна адресна регистрация при 177 240 в общинската структура, която включва и 51 села.

Не липсват и случаи, при които постоянно живеещи в околните села са си направили настояща адресна регистрация в града, но те не са толкова много.

Пловдив

Над 3000 души се регистрираха само за месец в селата от Родопската яка край Пловдив по време на извънредното положение и КПП-та. Мнозина от областния център, които притежават вили по селата, прехвърлиха там своите адресни регистрации.

Така от 20 март до 23 април т.г. в 19-те села от родопската община са се регистрирали официално, че живеят, 3058 души. Най-много регистрации тогава имаха селата Марково и Белащица, които са привлекателни за живеене заради спокойствието и чистия въздух. След тях веднага се нареди село Първенец, а с по 200 нови жители се оказаха селата Брани поле и Брестовица. По около стотина нови жители имаше в другите села от община Родопи. „Спокойни сме, че ако пак затворят областните центрове, имаме регистрации по селата и ще можем да ползваме къща с двор. Едно е да си затворен в апартамент, като в кутийка, а съвсем друго е човек да си има дворче, където да излезе да изпие една блага ракия вечерно време”, се кръстят новите-стари жители на селата от Родопската яка до Пловдив.

Търново

От средата на март десетки жители на Велико Търново са се преместили да живеят в близките до областния център села. Собственици на агенции за недвижими имоти споделят, че през последните месеци сериозно е нараснало търсенето на къщи в най-близките до Търново села като Самоводене, Поликраище, Малък чифлик, Шереметя, Присово, Пчелище и Беляковец. Преобладаващата част от купувачите са хора с добри финансови възможности, които търсят да закупят нови или по-стари къщи след основен ремонт, по възможност с модерно съвременно обзавеждане.

Засиленото търсене увеличи рязко и цените на селските имоти. Къща на два етажа с 3-4 стаи, двор и градина, с нормално обзавеждане, без излишен лукс миналата година се предлагаше за 20-25 хил. лв. Сега цената на такъв имот започва от 40 хил. лв. нагоре.

Много великотърновци споделят, че след обявяването на извънредното положение са се прибрали да живеят в бащините си къщи по селата и оттогава са избрали през деня да работят в града, но вечер да се връщат на село. Някои от по-заможните боляри забегнаха чак в селата в Еленския Балкан. Кметове на някои села споделят, че в областта има и няколко случая на жители на София и Варна, които още през април са се прибрали със семействата си и оттогава не са се връщали обратно, като работят „хоум офис” чрез интернет.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка, работеща на морето: Това е истината, мога да ви кажа защо туристите бягат
Next: Имате ли къща на село: Не бързайте да я продавате, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ген. Радев с извънредно изявление за Слави Бинев, очакват се още убийства 😱Става въпрос за много пари
  • На 60 години напуснах жена си след четиридесет години брак. Казах ѝ, че до нея съм остарял, а с друга жена отново се чувствам жив. Шест месеца по-късно се прибрах по-рано при младата си любов и чух разговор зад вратата. Не ме съсипа това, което тя каза за мен. Съсипа ме гласът, който ѝ отговори…
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Жена ми почина, докато раждаше нашето бебе, след като вече бяхме преживели загубата на едно дете.
  • Преди 7 месеца, по време на служебното правителство, Слави Бинев
  • Ето го мъжът, задържан за убийството на Слави Бинев – ВИДЕО
  • Какво се случва? Слави Бинев е вторият близък до Демерджиев бизнесмен ликвидиран в България
  • Слави Бинев с бурно любовно минало! Пет деца от три жени, баща на 17 и любов, преминала през много изпитания
  • Боби Цеков срещу съда: Гардът Варадинов трябва да бъде осъден, НСО прилага сила само при крайна необходимост
  • Трагедия! 53-годишен машинист е загинал от токов удар на Централна гара София

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.