Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия
  • Новини

Учени направиха истинско чудо: Разгадаха 500-годишна мистерия

Иван Димитров Пешев юни 22, 2023
sarsarqtttastasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Френски учени от изследователския институт LORIA успяха да дешифрират 500-годишен таен код, който разкри подробности за слухове за френски заговор за убийството на императора на Свещената римска империя и крал Карл V от Испания, пише Phys.

Карл V (1500-1558) е един от най-могъщите владетели на 16 век. Той управлява повече от 40 години огромна империя, която заема по-голямата част от територията на Западна Европа и Америка. Може да се каже, че Карл V е първият владетел на трансатлантическа държава.

Учени от изследователския институт LORIA, Франция, прекараха половин година в дешифриране на писмо, което през 1547 г. императорът пише на своя посланик във Франция. През този исторически период, през първата половина на 16 век, между Испания и Франция, която по това време е управлявана от крал Франциск I, има постоянно напрежение, което е придружено от поредица от войни.

Писмото, което император Карл V пише на своя посланик във Франция Жан дьо Сен Морис, е било забравено през всичките тези векове в една от библиотеките в град Нанси, Франция. Криптографът Сесил Пиеро от изследователския институт LORIA за първи път разбра за съществуването на това писмо едва през 2019 г. И само няколко години търсене я доведоха до този документ.

Според Пиеро написаното от императора в писмото е едновременно загадъчно и напълно неразбираемо, тъй като Карл V използва тайни символи. Шест месеца усърдна работа направиха възможно изолирането на цели 120 мистериозни знака, които се намират в писмото.

„В писмото цели думи са криптирани, някои букви императорът е заменил с мистериозни знаци, най-вероятно вдъхновени от арабския език. Имало е и символи, които не означават абсолютно нищо и всичко заедно подсказва, че по този начин императорът е искал да скрие истинското значение на кореспонденцията от всеки враг, който би се опитал да декриптира съобщението“, казва Пиеро.

Пробивът в дешифрирането на писмото дойде, след като учените успяха да дешифрират една фраза в нейната цялост и по този начин успяха да разбият тайния код на императора. Учените са били подпомогнати и при дешифрирането на друго писмо, което посланикът във Франция изпраща обратно на императора. В това съобщение учените са открили ключа за отключване на кода.

„Това е наистина уникален случай, защото успяхме да прочетем писмо, което никой не можеше да прочете в продължение на 500 години. Писмото казва, че отношенията между Франциск I и Карл V са се влошили през 1547 г., въпреки мирния договор, който те подписаха през 1544 г. Но отношенията между тях все още бяха толкова напрегнати, че в писмото се казва, че има слухове за френски заговор за убийството на Карл V“, казва Пиеро.

В писмото няма точни подробности за този заговор, но императорът изразява силни опасения относно това. Сега учените се надяват да дешифрират друга кореспонденция между императора и неговия посланик, за да получат по-добра представа за политиката на Карл V в Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Винаги първо като влезете в хотелска стая, хвърляйте бутилка с вода под леглото
Next: Изхвърлях пакетчетата с гел от новите обувки, докато не прочетох това: Спасяват ни в най-трудния момент

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.