Това събитие е най-голямата мистерия в съвременната ни история

Наскоро в Централния военен клуб се състоя премиерата на книгата на Елисавета Логинова “Царичина. Съдбовен контакт”.

Феноменът, под чието ръководство се провеждат разкопките на Царичина, за пръв път разказва за най-голямата мистерия в съвременната ни история. Нужни са й 28 години, за да се реши да го направи. “Длъжна бях, нека хората да запомнят с хубаво онова, което екипът от военни и аз сътворихме”, казва Логинова.

Когато Царичина навлиза с груби войнишки ботуши в живота й, Елисавета Логинова е щастлива и безгрижна 32-годишна жена и е вкъщи по майчинство с двете си деца — Явор на 8 и Иван на 2 години. Един ден съпругът й Илия Логинов, който работи в Министерството на отбраната, й звъни, че шефът на Генералния щаб Радню Минчев иска да я види. Той я разпитва как и с кого установява телепатичния си контакт. Когато тя познава, че ще бъде сменен шефът на турския Генщаб, военните се убеждават във феноменалните й способности.

Ели, както я наричат всички, като дете често сънува пророчески сънища, които се сбъдват, но за нея това е детска игра. Тя завършва Националната гимназия за приложни изкуства с керамика и работи като културномасовик в хранително-вкусовия комбинат “Христо Ников”. Няколко месеца преди 6 декември 1990 г. — началото на операцията Царичина, й се случват странни неща.

Когато играе с децата на викане на извънземни и взема молив, той се завърта около оста си и започва да изписва странни символи. Мъчи я непоносима болка в слънчевия сплит, която изчезва, когато започне контактът с нейните Учители, както ги нарича. Те се представят с имената Роро и Сорел и съобщават, че болката ще отшуми след месец-два, когато усвои енергията, предавана от тях.

Ели започва да сканира хора по улицата — вижда движещи се органи и когато има болест, дори усеща миризмата й. Ужасена, тя се затваря вкъщи, но и там не й дават мира — мълвата за необикновените й способности се разнася от човек на човек и идват хора да ги сканира и лекува с енергията на ръцете си.

Първоначално целта на експедицията Царичина е съкровището на цар Самуил. От Учителите си обаче Ели получава много по-ценна информация — че в земите на селцето лежат останките на първия прачовек на Земята — андрогин, двуполово същество, високо 2,5 метра. Информацията е на път да разбие Дарвиновата теория и военните променят в ход целта си — търсят първия човек. Точното място им посочва Логинова, като чертае под диктовка схема с 3 дъба и пресечна точка между тях.

“Изписа се какво ли не — че сме живели разкошно, че сме харчили много пари. Ако е лукс това, че спях във войнишки камион, че бях по 14 до 16 часа под земята и ядях войнишка храна, че веднъж седмично слизах до София да се изкъпя… От книгата хората ще разберат с какъв ентусиазъм работехме, без да жалим сили, без да мислим за заплащане, защото осъзнавахме колко е важна мисията ни и, че тя ще прослави България”, казва Ели.

До световната сензация така и не се стига поради неочакваното закриване на обекта през ноември 1992 г., но налице е друга планетарна сензация — първият достоверен, явен контакт между земни жители и извънземен интелект. Факт, за който Логинова разполага с 1000 страници доказателства от 4-те й тетрадки, в които пише и рисува под диктовка на Учителите по време на експедицията. На 12 май 1991 г. в Царичина каца космически кораб, видян и от местните жители, а тя рисува как изглеждат пришълците. По-късно Учителите й съобщават, че в космическото пространство съществува така нареченият космически колакториум, с енергийни общности от различни планетарни системи и те решават кой, къде и как да подава информация. И да не се страхуваме, защото целта им е добронамерена — да се опази планетата ни.

След операцията Логинова е обявена за луда и е изследвана от екип от психиатри и психолози. Заключението е, че е напълно нормална, но с уникални за времето феноменални способности. По настояване на лекари тя завършва Лондонския колеж по хомеопатия. Пътува до Индия, усвоява тибетска медицина и други източни методи на лечение. Днес съчетава необикновеното лечебно въздействие на ръцете си с източните методи в създадения от нея Център за нетрадиционна медицина “Ели Логинова”. Преди “Царичина. Съдбовен контакт” е издала още 6 книги, написани с мисията да помага на хората.

Мистерията с тетрадките

Целият архив по работата на екипа, в това число и 4-те тетрадки на Логинова — 1000 страници с текстове на непознати писмености, схеми, чертежи и рисунки, които тя е правила под диктовката на Учителите, е конфискуван, а после изчезнал от секретната секция на Генщаба. Наскоро обаче тя е получила добри новини от Учителите — че са там, където може да се работи с тях, и че се работи усилено по всичко, за да може да съществува нашата Земя.

Как запълвах лист след лист с чудати рисунки и знаци

След кацането на кораба в Царичина нещата се промениха. В късните часове на тази необикновена вечер си легнах със силно главоболие, което беше започнало още с приближаването на космическия кораб. Мислех, че няма да мога да заспя, но противно на очакванията си бързо се унесох. Спомням си много ясно съня от тази нощ. Събуждам се съвсем сама на обекта. Имам чувството, че всички са отишли някъде. Излизам от фургона, за да ги потърся, но вместо хора от екипа виждам няколко странни силуета пред входа на тунела. Тръгвам към тях. Искам да извикам, но нямам глас.

Наподобяващите човеци фигури отварят вратата и влизат в обекта. Аз ги следвам плахо. Влизам в тунела. Внезапно ярка светлина изпълва цялото пространство наоколо, заслепява ме и сякаш преминава през мен. Картината се променя, започват да се появяват странни знаци. Много са и стават все повече и повече. Необикновеното писмо започва да се наслагва по пода, по тавана, по стените на тунела. Стреснах се и се събудих.

Главата ми щеше да се пръсне от напрежение, сърцето ми учестено препускаше. Не знаех къде съм. За миг загубих ориентация. Какво беше това? Усещах се будна, но продължавах да виждам ясно картината с красивото писмо, което някой рисуваше пред очите ми. Грабнах трескаво химикалка и започнах да изписвам тези знаци. Една след друга се заредиха страници с красив текст. Йероглифи, чертежи, формули, рисунки…

Така след съня, последвал кацането на кораба в Царичина, аз започнах да запълвам лист след лист с чудати рисунки и знаци. Правех го някак машинално, от само себе си. Илия разказваше, че много често, спейки, аз съм вземала тетрадката, приготвена до възглавницата ми, и съм изписвала цели страници. Налагало се е да ми вземе химикалката и тетрадката от ръцете, за да заспя пак спокойно и мозъкът ми да си почине.

Първо започнах да правя рисунки, а с тях постепенно се появиха и текстовете. Особеното в първата серия знаци беше, че до всеки от тях имаше малка цифра. Последва една история за дървен кораб, с който хората дошли да заживеят на Земята.

След това започна да тече текстът, който записвах в тетрадките. Някои страници бяха запълнени само с думи и изречения. При други отляво имаше поле с рисунки и после следваха йероглифните знаци, често съчетани с формули. И така ден след ден, докато към края страниците надхвърлиха хиляда.

Всяка една тетрадка, както обясних по-рано, се прибираше и завеждаше в секретната секция на Генералния щаб. Когато попитахме Учителите защо текстовете съчетават знаци от различни писмености, ни обясниха, че се преминава през различен начин на приемане и предаване на информацията, характерен за различните писмености. Това е трептене и докато ръката ми усвоява приемането на информацията чрез един вид писмо, то ще преминава през различни, условно казано, шрифтове. По-късно, покрай затварянето на обекта, генерал Динев изиска експертиза от Института по графология, за да се вземе отговорно решение дали има смисъл да се работи върху разчитането на текстовете.

Експертизата доказа, че това е писмо в развитие, което се променя в процеса на работата; че носи информация и че е почерк на един и същ човек.

По онова време в Банкя имаше секретен център за разработване на шрифтове, където изследваха всеки знак. В заключение експертите се произнесоха, че това е кодирано писмо, което носи много информация. Въз основа на тяхното мнение беше сформирана работна група, която да се заеме с разчитането на текстовете след затварянето на обекта в Царичина. Тази документация също би трябвало да се съхранява в Генералния щаб, освен ако не е последвала участта на останалите записки и материали.

През есента на 1992, по времето на изслушванията ни от различните работни групи към комисията, която трябваше да се произнесе по работата ни в Царичина, се запознах с Божидар Димитров. На срещата с него от страна на проекта бяхме генерал Динев, полковник Цветко Кънев, Илия и аз, а той дойде с един млад мъж от археологическия музей. Пред всички Божидар Димитров ми зададе няколко специфични въпроса, аз влязох в контакт и му отговорих.

Той заяви на всеослушание, че нямало откъде да разполагам с тази информация. И изобщо никой в България, освен него не я знаел, защото той я бил прочел в библиотеката на Ватикана и не било позволено тя да се изнася извън. Поясни още, че тепърва предстояло да огласи тези важни за нашата история данни. Накрая заключи, че наистина съм можела да получавам уникална информация, случилото се го доказвало. И той самият имал племенник (или племенница, не си спомням точно) със способности за контакт, така че много вярвал в тези неща. Не знам какво го накара по-късно, вече като член на комисията, да се отметне от думите си и да се обърне срещу мен. Впрочем не един и двама услужливо забравиха истината и пренаписаха историята с Царичина, защо не и той…

Впрочем същият необясним обрат настъпи и при Димитър Овчаров, който първоначално смяташе, че текстовете, които изписвам, са уникални. Генерал Динев се беше срещал с него, за да чуе мнението му лично. Археологът го беше уверил, че с удоволствие би се включил в работната група за разчитане на текстовете. По-късно, след закриването на обекта в Царичина, подобно на колегата си по комисия г-н Димитров и той се отрече от мнението си. Излезе с оригинална теза, от която хората разбраха (аз самата също),че съм създала нова писменост, защото съм била учила древни езици и култури. Да се смееш ли, да плачеш ли… Междувременно ден след ден продължавах да изписвам десетки страници с тези странни и красиви писмена. Текстовете се трупаха.