Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте къде купуват къщи и апартаменти новите богаташи
  • Новини

Вижте къде купуват къщи и апартаменти новите богаташи

Иван Димитров Пешев юни 24, 2023
bgasgastasrqqrasrsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От поне 10 години местният пазар наблюдава постоянно увеличение на търсенето на крайградски жилища – в основната си част къщи.

Според специалистите профилът на купувачите в този сегмент може да се раздели на два основни типа – млади семейства, които често ще купуват първо собствено жилище, или двойки над 55-годишна възраст, които вече нямат ангажименти към децата си и са на пазара за последното жилище, което планират да закупят.

Според Атанас Михов, който работи като брокер от 7 години, въпреки че двата типа клиенти са много различни, мотивацията им често съвпада. „Бързите темпове на развитие на Пловдив оказват влияние на качеството на живот в града. Много клиенти се оплакват, че районът, в който живеят от десетилетия, последните няколко години е преживял тотална трансформация и застрояване, а това не е по вкуса на много хора“, категоричен е Михов.

По думите на колежката му Венета Благоева, поне един-двама на всеки десет купувачи обмислят варианта, вместо да плат​ят 800-900 или дори 1000 евро на квадрат за апартамент в града, да купят къща извън града. „Младо тричленно семейство ще трябва да плати поне 180 хил. лева за градско жилище с площ около 80 квадрата.

За сходна сума спокойно все още се купува двойно по-голяма къща с двор в някое от селата в радиус 20 км от Пловдив“, обяснява брокерката. Задължително условие за младите обаче е да има забавачка в селото, тъй като влизането в градска такава без адрес под тепетата е мисия невъзможна.

Атанас Михов е категоричен, че интересът към подобни имоти ще става все по-голям. Според опитния брокер поредицата от предстоящи големи инфраструктурни ремонти в няколко точки на Пловдив ще увеличат търсенето на къщи около града и повечето купувачи ще са млади семейства.

По наблюдения на експерта, голямата част от младите вече работят професии, които позволяват често или изцяло да работят дистанционно.

Въпреки че според Михов най-харесвани локации все още са най-близките села, които, на практика, могат да минат и за квартали на Пловдив, все по-атрактивни ще стават имотите на запад и изток от града.

Причината за това е, че там все още няма масов наплив на бягащи от града пловдивчани, което задържа цените много по-ниски. Така например двуетажна къща след ремонт с РЗП от 140 квадрата в село Труд струва около 100 хил. евро, докато сходен имот, дори в по-добро състояние, в Кадиево (приблизително на същото разстояние от центъра на Пловдив като Труд) е близо 70 хил. евро.

Селата като Марково, Белащица и съседните в Родопската яка остават в най-високия ценови диапазон, като в пловдивския Бевърли Хилс на практика вече няма цени под 1000 евро на квадрат РЗП.

Дори недостроените къщи без акт 16 трудно биха могли да се намерят за под 300 000 лева, а довършителните дейности и обзавеждането ще ви костват поне още 150 бона. В Марково се оказва, че има десетки имоти с цена за квадратен метър РЗП от близо 1500 евро, което е по-скъпо, сравнено дори с някои от топкварталите под тепетата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голямо чудо се случи за първи път от 60 години в родопско село
Next: Българи се юрнаха да купуват евтини имоти в Одрин, но бяха попарени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.