Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това село е сбъдналото се българско чудо, няма да повярвате
  • Новини

Това село е сбъдналото се българско чудо, няма да повярвате

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
meelekqrkqr.png

Харесва ми да посещавам места, които не познавам и за които дори не съм чувала. Едно такова непознато за мен място беше Софийското село Чавдар, на 70 километра източно от София по Подбалканския път. Посетих селото в последната седмица на този септември, само няколко месеца, след като селото е било жестоко ударено от градушка, смерч и проливни дъждове.

 

Въпреки опустошителните природни стихии, село Чавдар остави у мен изключително приятни впечатления, породени от цялостното благоустройство на селото, гостоприемните хора, живеещи в него и възможностите, които селото предлага за туризъм.

Още на влизане, село Чавдар ми направи много добро първо впечатление с хубаво асфалтово шосе, водещо до него след отклонението в дясно от Подбалканския път преди Челопеч. Селото посреща своите гости с добре уредено паркче и детска площадка, нов спортен комплекс, асфалтирани улици и изцяло подновени тротоари, опасващи всички улици на селото. Всичко това, както и няколкото информационни табели говорят за доброто изпълнение на множество проекти по различни европейски програми.

Село Чавдар - благоустройство и грижа за хората

Село Чавдар – благоустройство и грижа за хората

Интересна забележителност в селото е църквата свети Архангел Михаил, една от най-старите сгради в село Чавдар, построена с дарения. Тя е доста голяма и има интересни икони.

Църквата свети Архангел Михаил

Църквата свети Архангел Михаил

На 2 километра южно от селото по добър асфалтов път се стига се стига до Археологически парк „Тополница“, състоящ се от музейна сбирка и пет неолитни къщички, така добре пресъздаващи живота и бита на неолитните хора. Паркът се намира на едно възвишение.

Археологически парк "Тополница" - неолитни къщички

Археологически парк „Тополница“ – неолитни къщички и панорама към село Чавдар

Много интересно селище. Там наистина се почувствах като в каменната ера. За момент дори ми се стори, че всеки момент в къщичката ще влетят Уилма и Флинстоун.

Неолитни къщи - интериор

Неолитни къщи – интериор

Атракцията не спира само до тук. На търсачите на по-специални изживявания се предлага уникална атракция – нощувка в къщичка от каменната ера.

Археологически парк "Тополница" -уникална и атрактивна възможност за нощувка

Археологически парк „Тополница“ – уникална и атрактивна възможност за нощувка

На най-високата част на възвишението е построен параклисът света Петка. От тази част на хълма се открива красива панорамна глетка към цялото село Чавдар.

Археологически комплекс „Тополница“ разполага още с ресторант с прекрасен панорамен изглед към Средна гора. Да поясня, че имам предвид нормален съвременен ресторант в традиционен български стил (а не неолитен :-)), в който човек може да се подкрепи с традиционни български манджи и местни специалитети. В близост до ресторанта е построено огромно място за пикник с навес и барбекю за тези, които са дошли подготвени.

Мястото за пикник и параклисът света Петка в далечината

Мястото за пикник и параклисът света Петка в далечината

Друго интересно и обещаващо място за посещение в околностите на село Чавдар е водопадът Казаните. За момента до него се стига само с високопроходими коли, но много скоро се предвижда да бъде изградена екопътека от селото до водопада с дължина около 2 километра. За съжаление не успях да стигна до водопада, но това означава само едно – ще дойда тук поне още веднъж.

Continue Reading

Previous: Няма да повярвате какво чудо откриха в бургаско село
Next: Исторически важна находка откриха в благоевградско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.