Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Рупите откриха мистериозна находка с огромна стойност в световен мащаб
  • Новини

В Рупите откриха мистериозна находка с огромна стойност в световен мащаб

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
astastysqwrqrqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рупите е една от най-живописните местности в България и в последните години привлича
все повече туристи.

Тайнствената местност, където е погребана и петричката пророчица
Ванга, привлича и археолози най-вече с античния град Хераклея Синтика, за чието
съществуване първа заговаря именно леля Ванга.

Последната находка на изследователите
обаче ги накара да затаят дъх.

При поредната серия разкопки беше открита древна
каменна плоча с внушителното тегло от 1200 килограма, съобщиха от пресцентъра
на община Петрич.

Още по-изумителен обаче е надписът върху нея. Епиграфът Николай Шаранков разкри,
че става дума за истинска криминална история, която обаче е разказана в стихотворна
форма.

ДИРЕКТОРЪТ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ КЪМ БАН ДОЦ. Д-Р ЛЮДМИЛ
ВАГАЛИНСКИ УТОЧНИ, ЧЕ ПЛОЧАТА ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА НАУЧНА СТОЙНОСТ, ЗАЩОТО ТАКИВА
НАХОДКИ СА УНИКАЛНА РЯДКОСТ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.

Археологическите дейности за спасяването и опазването на историческия паметник
са продължили около 4 месеца.

Историята, която е пресъздадена върху камъка всъщност е житейският път на мъжа,
който е бил погребан под нея. Ясно личи и надпис „Убит е Касандър“.

 

Експертите
са на мнение, че плочата е от II век след Христа. Директорът на Историческия музей
в Петрич Сотир Иванов обяви, че ценният артефакт ще бъде изложен за широката публика
на терена на археологическите разкопки в Хераклея Синтика.

Наскоро в местността беше открита и мраморна статуя, пише topvesti.bg.

я е от I- II в. и вероятно е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий,
живял около стотната година.

Изработката е изключително качествена, поясняват археолозите.

Като стилов анализ
най-общо може да се каже, че датира от I-II в., обясни ръководителят на обекта
доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей
при БАН

 

Статуята е намерена без главата, която може да се е отчупила при някои от катаклизмите,
сполетели Хераклея синтика, смятат археолозите.

 

„Възможно е, тя да се е отчупила
при нападението на града от III в. или при силното земетресение, сполетяло града
през IV в.“, обясни още доц. Вагалински. Той обаче изрази надежда, че тя ще бъде
открита.

Близо до статуята е разкрит и надпис, в който се споменава името на известен
жител на древния град.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази българска църква крие чудо, което задължително трябва да видите
Next: Българите масово търсят имоти до границата с Гърция, дават луди пари

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.