Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село
  • Новини

Подобно чудо не се е случвало от цели 12 години в това малко българско село

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
ssmmocichevva.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малка принцеса се роди в семейството на Виолета Фильова и Янко Георгиев от рилското село Смочево.

С раждането на Диляна децата в Смочево стават две. Момиченцето проплака в дупнишка болница на 20 юни. В петък майката и бебето Диляна бяха изписани от болницата и се прибраха в дома си в Смочево. Диляна е първото дете в семейството.

Щастливият татко Янко Георгиев беше украсил всички стаи в къщата с балони и играчки в чест на малката принцеса. Янко Георгиев е от Сандански, но преди около 10-ина години си купил къща в малкото планинско селце със затихващи функции, където живеят около 200 души.

„Приятелката ми Виолета Фильова ме дари с дъщеричка и съм най-щастливият татко на света. С нея се запознахме случайно и заживяхме заедно в селото. Тя е от Дупница. В момента учи в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност „Национална сигурност“. Аз работя вкъщи, автомонтьор съм.

Преди да се заселва в Смочево, работих 10 г. в Германия. Бях поканен на гости от приятели, които живеят в селото. Влюбих се в него и си купих къща в центъра. Реновирах я и сега тримата ще си живеем в нея. Тук животът е спокоен, хората са добри, а и детето ни ще расте сред красива природа и чист планински въздух“, разказа развълнуван Янко Георгиев.

Кметският наместник на Смочево Стефка Зашева беше безкрайно щастлива, че се е родило дете в селото след 12 г. прекъсване.

„Бяхме решили новия жител на селото Диляна да посрещнем както подобава – с баници, питки, музика… но го отложихме за след 40 дни, тогава майката ходи в черквата заедно с новороденото свещеник да прочете специална молитва за здраве на бебето, такава е традицията в нашето село, и тогава ще се съберем и ще се почерпим.

Поверието гласи, че до 40-ия ден детето не се показва на близки, роднини, приятели. След прочитане на молитвата всеки, който иска, може да отиде да го види и да му занесе дар“, разказа Ст. Зашева.

Единственото дете в селото Ани Москова преди около месец празнува 11-ия си рожден ден в Клуба на пенсионера. Тогава кметицата Стефка Зашева й купи нови дрехи за празника, бабите й дадоха пари да си купи каквото си пожелае.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво значи, ако има звезда до цената: Това трябва да го знаете задължително
Next: Този мистериозен камък в родопите е истинска загадка и до ден днешен

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.