Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Мой приятел си направи тайник в колата и той е направо неоткриваем
  • Новини

Мой приятел си направи тайник в колата и той е направо неоткриваем

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
ttasrwqtwqtwqhfdhf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Искали ли се поне веднъж да направите свой собствен тайник?

 

Мнозина ги правят за всеки случай. Някои пък получават удоволствие от това, което майсторят със своите собствени ръце.

Но тайникът не е задължително да се намира в дома ви. Той може да бъде направен и във вашето транспортно средство – тогава всичките ви важни вещи винаги ще са ви под ръка.

В този материал вие ще научите за младеж, който наистина успя да си направи надежден тайник в колата, а също ще разберете и как да го направите.

Тайници

Почти всеки си има свой тайник. На някои той действително е необходим, за да скрият там своите тайни или лични вещи, други го правят само за себе си.

Всъщност, дори и да криете дневника си под матрака, това вече може да се нарича тайник!

Затова може смело да се заяви, че всеки си има свой неосъзнат тайник.

Има и такива хора, които просто изпитват удоволствие от това, че крият неща на тайни места, а други, напротив, сами обичат пък да създават тайници.

Те могат да бъдат най различни, а някои от тях въобще да не се отличават от обикновените предмети в дома ви.

Например, ако имате ненужна книга, то тя може да бъде превърната в тайно място.

Ако имате кола, то в нея може да се направи дост хубав тайник, който просто никой да не може да намери.

Той няма да е много голям, затова пък ще бъде доста надежден,

Как да си направим тайник в колата

И така, за да направим нашия тайник със собствените ни ръце, ние ще трябва да следваме едни прости инструкции:

Да се намерят всичките необходими материали, а именно малка кръгла кутийка с диаметър от 10 до 15 сантиметра, стара подложка за компютърна мишка, двустранно тиксо, цветни и черни маркери а също и ножици.

Много е важно кутийката да е точния размер, иначе тайникът ще стане твърде голям и няма да влезе в поставката за чашата

Когато всичките материали са готови, може да се пристъпи към следващата стъпка.

Вземете подложката за мишка и изрежете кръг със съшия диаметър, какъвто е диаметърът на кутийката, или малко по-голям, за да имате малък запас.

Постарайте се да изрежете кръга максимално равно и внимателно, все пак той ще е маскировката на вашия таймик.

Залепете този кръг върху вашата кутия с помощта на лепило или тиксото.

Този кръг трябва плътно да приляга към капака на кутийката, ако вашата кутийка частично се показва, то за удобство може да разделите кръга на няколко секции.

Сложете нещо ценно във вашия тайник, а след това го поставете в поставката за чаша.

Както виждате, това е просто идеалното място за вашия неголям нов тайник в колата.

Резултатът

По този начин може да се сдобиете с надежден тайник в колата си.

Да, той не побира много, но в него може да се сложат дребни скъпоценности или пари

В това тайно място никой няма и да си помисли да търси вашите пари, затова и тайникът изпълнява толкова удачно своите функции.

Всъщност, в колата могат да бъдат направени доста тайници.

Какво ли не измисля фантазията на хората. Секретен отсек в жабката, скрита ниша под седалките, тайник във дръжката на вратата и какви ли още не тайни места.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин намери заровено голямо съкровище при изкопни работи
Next: Къде да скриете пари у дома: Най-добрите и сигурни скривалища

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.