Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина един от най-обичаните български писатели, светла да е паметта му
  • Новини

Почина един от най-обичаните български писатели, светла да е паметта му

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
ttttttteewrewrwer.png

На 24 юни почина писателят хуморист и автор на двадесет и осем самостоятелни книги Георги Бербенков.

Отиде си писателят, творец, добър и весел човек, който винаги имаше хубава дума за всеки и приемаше всяка трудност с усмивка, споделят близките му.

В профила му във фейсбук те написаха: „Тази страница и ежедневната му комуникация с много от вас му донесоха много радост, сила и подкрепа. Възможността да се свързва с хора от цял свят, да инициира и подклажда творческото дело, да вдъхва увереност на прохождащи писатели и да споделя доброто – това за него бяха ежедневни ритуали.

Признателни сме и на всички автори, художници и спомагатели, които се включваха в един от големите му трудове – събирането, редакцията и издаването на 14-те тома с афоризми “Законите на Мърфи в ефир”.

За него това значеше много.

Георги Бербенков e роден на 17 май 1941 г. в град Добрич, където живее до края на средното си образование. Висшето си завършва във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна и няколко години служи във Военноморския флот. Работил е като старши редактор в Държавно военно издателство – София. След пенсионирането си Бербенков издава хумористичния вестник „Маскарад“. През останалата част от живота си се занимава активно с издателска и редакторска дейност. Почива на 24 юни 2023 г.

Има издадени двадесет и осем самостоятелни книги и участва в няколко сборника, сред които и тринадесетте тома на „Законите на Мърфи в ефир“.

Предимно пише афоризми, епиграми и анекдоти, но нерядко публикува фейлетони и разкази. Автор е на книги с афоризми, епиграми, анекдоти, фейлетони и разкази, първите от които са илюстрирани от българския график и карикатурист Борис Димовски. Превеждан е на английски, полски, македонски, руски, сръбски и украински.

Негови произведения често се публикуват в местния и централния печат, в периодични издания и литературни сборници, излъчвани са по Радио Варна и БНР, както и по БНТ. Седмичникът „България“ от Чикаго (вестникът на българите в САЩ) пет години отделя 61-вата си страница за афоризмите на Бербенков, и го включва в редколегията си.

Бербенков бе част и от екипа на варненския вестник „Черно море“, където той публикуваше своите афоризми.
Книгата му с афоризми „Остроумия“ е пусната в САЩ като електронна и се разпространява в 50 държави.

Георги Бербенков в навечерието на 2013 г. стана носител на престижната награда „МАСКА’Р“ – на българската общност в Лос Анджелис за принос към запазването, съхраняването и разпространението на българското културно наследство и обявен за почетен член на общността.

Възпоменателният ритуал ще се състои във вторник, 27.06.2023 г. от 10:00 часа в Централен гробищен парк – Варна, зала “Дом на покойника”.
Светла да е паметта му!

Continue Reading

Previous: Чудото се случи: Появи се чисто ново българско село близо до голям град
Next: Огромна мистериозна дупка в земята удиви хората по цял свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.