Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма хилядолетна тайна е скрита край родопското село Ситово
  • Новини

Голяма хилядолетна тайна е скрита край родопското село Ситово

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
sstiiiqrkqkraosrrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скъпи приятели, предлагаме ви да надникнем и разкодираме най-загадъчният надпис, който се намира в Родопите, край китното селце Ситово. Кой го не направил и какво означава? Никой все още не знае!

За целта посещаваме най-тайнствената планина на Балканския полуостров.

Тук се е сгушила една не толкова добре позната археологическа находка.

В момента се намираме малко преди село Ситово, къде е открит озадачаващ надпис, който никой до момента не е успял да разчете.

След това ще попътуваме малко до село Долнослав, където се намира един от най-древните култови комплекси, не само в България но и в Европа. Той е на над 6000 години.

В нашата малка родина са открити няколко мистериозни надписа, които до ден днешен никой не е успял да разчете.

Дори след намесата на чуждестранни учени, те все още са загадка и не разкриват своите тайни. Зад мен се намира прословутия надпис от Ситово, който е може би най-известния, но и най-объркващ от всички.

Някои изследователи смятат, че в себе си той може да съдържа тайна, която може да промени начина, по който гледаме на историята.

Изсечените надписи в скалата са открити през 1928 година, когато местни дървари работят край реката наблизо.

Докато секли дебелите трупи стигнали до една не много малка скала на източният склон на планината. Решили да си поемат дъх под плътната и сянка и да починат за няколко минутки.

Като доближили обаче, забелязали нещо странно. Малка стаичка изсечена в горната част на скалата. Групичката приближила, за да разгледа, защото станало ясно, че това не е дело на майката природа.

Те с изненада видели странни надписи и знаци на една от стените на стаичката, които не могли да разчетат.

Естествено веднага сметнали, че това е знак за голямо златно съкровище, което е заровено някъде наблизо.

Първият, който изучава надписа е доктор Александър Пеев, който тогава е бил секретар на Историческият музей в Пловдив. Заедно с цяла група, той посещава надписите, които били изсечени във специален фриз. Всеки опит да ги разчете или поне да направи някаква аналогия бил неуспешен.

Както виждате широчината на надписа не е малка. В едната си част той е близо 30см, а в края е 23. Дължината също е внушителна, цели 2 метра и 60 см. Доктор Пеев пише в доклада си, че неразбираемите знаци са дело на човек, но са на език и азбука, които са все още неизвестни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Открити от овчар: Кумранските ръкописи разкриват бъдещето на България
Next: Българи откриха схема за покупка на значително по-евтини нови домакински уреди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.