Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пазят голяма тайна за огромен тунел в България, никой не е подозирал
  • Новини

Пазят голяма тайна за огромен тунел в България, никой не е подозирал

Иван Димитров Пешев юни 28, 2023
uuuttuaskksanraslr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В памет на доц. Ангел Калинов, който почина в началото на 2014 г. Ученият, който оглавяваше катедрата по генетика в Аграрния университет – Пловдив, направи приживе разкритията – фундаменти, върху които неговите последователи могат да надграждат теории за връзката между живата и неживата природа и как се отразява тя върху хората.

доц. Ангел Калинов

Неподозирана връзка между Северна и Южна България съществува дълбоко под земята. Твърдението е на радиестезиста доц. Ангел Калинов. Според него подземен и таен за масите величествен тунел прекосява почти цялата територия на страната ни.

Доцент Ангел Калинов е влизал в тунела и е дал детайли за незнайния подземен път. Ширината му е 7 метра, копан е още от траките. Може да се влезе в него от параклиса „Свети Димитър“, който се намира до Асеновата крепост. Началото на самия тунел е в полите на Родопите минава под Стара планина и древната крепост Арчар, под дъното на река Дунав и излиза в Румъния.

Асенова крепост

Според доц. Калинов цялата територия на величествените Родопи е прорязана от подобни подземни пътища, в които могат да минават и коне. Поредица от тунели има и край Белинташ. Край скалния феномен са и големите тракийски съкровища, скрити в пещери край Момин камък и Равен камък. Има предание, според което лично владетелят Александър Македонски е дарил златна колесница на светилището, твърди доц. Калинов.

Генетикът-радиестезист имал карта на белинташките подземия, на която са посочени 3 олтара. Към самата зала има точно 6 входа като едва 2 от тях са използваеми, до останалите трябва да се копае. Един от подземните пътища излиза над Бачково, където се намира защитеният природен обект „Червената стена“. Според доц. Калинов има точно описание за една от тамошните пещери – бронзова врата в 61-ия тунел и няколко стъпала след нея… Тунелът има пряка връзка с Бачковския манастир. Още от стари времена на днешното място, на което е разположена бачковската света обител се е намирало светилище на траките.

Недалеч от Белинташ, край билния път самият доцент Калинов е разкрил и скривалищата на Вълчан войвода. Пещерите, според Калинов са били ползвани като тайници и от много други хайдути. На този етап човешки крак не е стъпвал в пещерите и никой не знае какво е скрито в тях. Страх от смъртоносни капани в проходите е причина да не бъдат изследвани дългите пещери.

С внушителния тунел, който стига чак до Румъния са свързани и тепетата в Пловдив, твърди още доц. Калинов. Според него над село Марково, където минавал тъмният тайнствен подземен проход Александър Македонски е имал палат. Именно в двореца е била скрита цялата плячка от завоевателните персийски походи на пълководеца.

Доц. Калинов, който се е сдобил приживе с прозвището пловдивският Индиана Джоунс се е натъкнал на 7 прохода под Младежкия хълм в Пловдив. Всички те водят към масивна гробница на тракийски владетел. Близо до Младежкия хълм се е издигало селище. Хората от древния град са влизали в светилището по подземен път, за да направят своите жертвоприношения.

През същото тепе е минавал и канал с минерална вода. Целебната течност е идвала от Родопите и е влиза направо в царския дворец на Бунарджика. Палатът е бил построен от траките, но след години е бил модернизиран от Филип Македонски. Александър Македонски пък е обитавал двореца като малък, а самият Аристотел е пристигал от далеч, за да го обучава. Големи бани е имало в двореца на Бунарджика.

Същата тази минерална вода има каптаж и край село Войводиново, откъдето продължава до Хисаря, твърди Калинов. Възрастните пловдивчани още помнят минералния извор на Бунарджика, който е пресъхнал след големия земен трус от 1928 година.

С точност самият Ангел Калинов е установил, че дворецът е бил само на 40 метра от ресторант „Големия Бунарджик“. Радиестезистът е бил убеден, че главният вход на палата може да бъде открит, ако се копае в района на тенис кортовете под паметника на Альоша.

Трихълмието в Пловдив крие неподозирани съкровени тайни като Златна колесница, подобна на тази на Александър Македонски стои скрита в недрата на Стария град. Под него минава част от трасето на подземния тунел и излиза на амфитеатъра. Единият от входовете на тунела може да видите зад Иконната галерия в Стария Пловдив като това е само едно от разклоненията на подземния път. В част от другите разклонения има несметни съкровища, категоричен е доц. Калинов. Поличбите обаче, вървят ръка за ръка с авантюризма на много изследователи.

църква „Св.Св.Константин и Елена“, Пловдив

Историята разказва за експедиция от Франция, която влязла в тунела под Стария град и не се върнала. Това се случило преди 90 години и до ден днешен няма и помен от французите. Свещеник от църквата „Св.Св. Константин и Елена“ пази ключа към входа и не го дава на никого.

Със сигурност днес ще може доста по-безопасно да се проникне в тунела, по чието трасе със сигурност има редица капани и пропадания. Със специална екипировка може да бъде разкрита цялата подземна мрежа, за да стане достъпна за хората.

Ако темата за подземните тунели е любопитна за Вас, може да прочетете за най-голямата мрежа от подземни лабиринти в света в статията на Darmon

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българи купуват като луди имоти в това родопско село, цените на квадрат са 25 евро
Next: Голяма група германци се заселиха в опустяло родопско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.