Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
„Варненската огърлица“ привлича туристи със старини от най-древни времена
Монахът Рим папа бди над скалната обител, образът му е запечатан в камъка
Старото християнско име на Аладжа манастир е неизвестно. Според предание, записано от Карел Шкорпил, патронът на манастира е „Свети Спас“ – от „Христос Спасител“. От 1960 г. българските християни го наричат „Света Троица“.
Името „аладжа“ е от персийски или арабски произход и означава „пъстър, шарен“. Никой не знае и няма никакви данни за християнското му име и то е безвъзвратно загубено. Но има и втора версия за сегашното му име, което освен като „пъстър“, може да се изтълкува и по още един начин. Ако се приеме, че „Аладжа“ са всъщност две думи и „Ал“ е определителен член, то „аджа“ може да се преведе от санскритски като „агнец“ (божий).
Манастирът е създаден XII – XIII век, но е изоставен в края на XV и началото на XVI век. В близост до него са открити останки от трикорабна църква от V-VI век. Аладжа манастир се намира в красива местност на 14 км северно от град Варна, близо до курортния комплекс Златни пясъци и в централната част на природния парк „Златни пясъци“. Колкото е мистична обителта, толкова и старата гора около нея. Нишите, вкопани в скалата, имат особено излъчване, което привлича хиляди туристи през лятото.
За пръв път името на средновековния манастир се споменава в книгата „Писма от България“ (1832 г.) на руския писател Виктор Тепляков. Първите системни проучвания са проведени в края на XIX век. Те са дело на двамата братя, проправили първата основополагаща пътека на археологията у нас – Хермин и Карел Шкорпил. В началото на миналия век Карел Шкорпил обогатява списъка с легенди за Аладжа манастир, записвайки чуто от него предание, според което
патрон на манастира е бил Св. Спас
Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Тя започва още през ХI-ХII век, макар да има данни, че мястото е било използвано дълго преди това. Вероятно още през V-VI век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но от същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.
Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии.
По време на Втората българска държава, в периода ХII-ХIV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен. Според други истории, манастирът се намира върху
останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски
За Аладжа манастир от векове се разказват легенди за скрити съкровища – укритите от османците богатства и предмети на други 12 манастира, но нищо такова не е намерено до момента. Други разкази описват огромен лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са само малка част. В действителност в криптите има един затрупан от срутени скални маси отвор, който не е проучен и не е доказано дали наистина не води към система от подземия.
Разказва се и предание за духа на монах – пазител на обителта. Най-често се споменава мистичната фигура на монаха Рим папа – покровител на манастира, пазител на съкровищата му и на близката гора.Покровителят на скалната обител край Варна е описан в хроники отпреди два века. Огромното му лице е отпечатано върху скалите и може да се види от стълбата на път за втория етаж. Рим Папа е производно от турското урум папаз, което значи турски поп.
В някои предания присъства като Имри поп.“Вероятно през ХV в. Аладжа манастир е бил нападнат и монасите в него – избити. Възможно е телата им да са останали непогребани, захвърлени в подземните лабиринти. Ние нямаме сигурни доказателства кога Аладжа манастир е изоставен. Смятаме, че това става около 1444 г. след Битката на народите. Когато крал Владислав Варненчик е убит, османските турци тръгват да
преследват останалите живи кръстоносци
Може те да са се разправили с християнските монаси. Има и друга хипотеза – че хора, придружавали войските на Владислав, са опустошили манастира в търсене на съкровища“, разказва варненският археолог Валери Кинов.През 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за паметник на културата от национално значение. Всички тези легенди са притегателна сила за многобройните посетители, избрали да отседнат в някой от хотелите на „Златни пясъци“.
През 70-те години на миналия век в близост до манастира е изградена музейна сграда, в която наред с постоянната експозиция, представяща миналото на монашеската обител, са уредени и други, посветени на българската християнска култура – така това древно християнско средище се превръща в едно от най-интересните места за културен туризъм у нас.Аладжа манастир обаче не е единствената ценна средновековна старина край Варна.
Само на няколко километра от кв. „Възраждане“, край лозята на Теке Караач се е намирала манастирската обител на княз Борис I, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г. Построена е в края на IX и началото на X в. – период на утвърждаване на християнството в България и мощна книжовна дейност. Днес на Теке Караач може да се видят очертанията на средновековната сграда, множество помещения, възстановени донякъде стени и разкопки.Забележително откритие в манастира е просветителският център, или казано на съвременен език,
средновековно книгоиздателство
в което е кипяла писателска, преписваческа и преводаческа дейност, поставила основите на българската книжнина. Счита се, че това е най-големият проучен досега скрипториум (400 кв.м ) от средновековна България и Византия.Откривателят на манастира Карел Шкорпил през 1921 г. пише:
„Оставаме учудени от гледката, която се открива оттук. Под нас като на длан се гледа цялата варненска долина със светлото езеро, тъмното море и с града Варна. Разкошна местност!“.Шкорпил открива в района трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис – Михаил, който най-вероятно е ктитор на манастира. Печатът се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната му страна е изобразен Исус Христос, а от другата – най-вероятно замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица.
Храмът на манастира е посветен на Пресвета Богородица, покровителка на рода на Борис I.Най-новите проучвания на комплекса започват през 1995 г. под ръководството на проф. Казимир Попконстантинов. През 2008 г. той попада на основите на баня и тоалетна. Досега такива помещения са откривани само в манастира в село Равна, Провадийско, и в Голямата Базилика в Плиска. Според проф. Попконстантинов мястото е част от т. нар. Варненска огърлица: Варненският некропол, Аладжа манастир и манастира в село Равна.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: