Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте какви странни тайни пази това мистериозно място в България
  • Новини

Вижте какви странни тайни пази това мистериозно място в България

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
bellintnansahshh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българите са една от най-старите цивилизации на Европа, а мястото на което се намира страната ни е една от най-ключовите точки от историята на света. На сравнително малката територия, която обитаваме, са събрани огромно количество легенди, тайни и неразгадани загадки, колкото големи страни не могат и няма да съберат никога.

Село Мостово се намира на 27 километра от Асеновград, в родопския рид Добростан. Интересното е, че то се намира в средата на точно описан квадрат от четири свещени места – Юрта, Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора.

Белинташ се намира в близост до селото. Името му идва от „бял, добър камък”, като може да означава още и „камък на знанието”. Научният интерес около него се проявява за първи път през 1975г.

Често Белинташ е наричан „българският Стоунхендж”. Въпреки уникалността на двете места, реални паралели между тях няма. А дори и да има – те не е доказани все още за нито едно от тях.

Легендата свързва Белинташ с Потопа. Твърди се, че именно това е мястото, на което акустира Ноевият ковчег. Доказателството е там и до днес – кръглите отвори за халките, с които са били привързани въжетата на кораба, личат в скалата.

Друга легенда обвързва Белинташ с траките. Смята се, че спрямо разположението си, мястото представлява своеобразна астрономическа обсерватория.

И наистина – по време на равноденствие, Слънцето изгрява точно над Сини връх и залязва точно над Караджов камък. А в точно определени дати в годината, Слънцето и Луната се отразяват точно в двата кладенеца на Белинташ.

Изследователите на района са единни в едно – Белинташ е било мястото, на което древните хора, а по-късно и траките са осъществявали своята връзка с Космоса. През 1986г. в платото се забелязва небесна карта.

В щерните пък се виждат пособия, чрез които да се определи местонахождението на звездите. Тази теория не е доказана, но има значителен брой последователи.

Друга теория твърди, че Белинташ е бил център на космическия туризъм. Предполага се, че издълбаните щерни може да са имали техническо значение за приземяването и излитането на космическите кораби. В издълбаванията в скалите пък някои виждат конфигураци на съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозен тунел под Пловдив крие несметни богатства и съкровища
Next: В тази част на Родопите се крият едни от най-големите тайни на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.