Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте къде има най-много злато у нас и къде се крият залежите
  • Новини

Вижте къде има най-много злато у нас и къде се крият залежите

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
zastlqtiqtosiiisss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Над 300 са дестинациите в България, където може да се намери разсипно самородно злато.

Най-често това са коритата на реки или стари златодобивни разсипи, показват данни от картата на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити (БАТСЗМ).

“България е едно от най-златоносните места в Европа”, казва председателят на БАТСЗМ Кирил Стаменов пред вестник “Монитор“.

Според него най-голямото находище е Централна Средна гора. По думите му, някога тя е била най-високата планина в България, но след разместване и повдигане на пластовете това се е променило. “От Ихтиманско до Стара Загора и реките са златоносни”, каза още Стаменов.

На второ място са Източните Родопи и Странджа заедно със Северозападна България. Само от Берковица до Белоградчик, от двете страни на планината, има златоносни дерета, които продължават и към Сърбия – към Ниш и Пирот, където също се намира злато. Чистотата на самородното злато варира между 19-23 карата. Освен златоносни реки и рудници на картата са отбелязани и източници на минерали, както и къде някога са падали метеорити у нас. На тези места могат да се намерят и рубини.

“Всъщност геоложката карта на България не е обновявана от 70-80-те години на миналия век, а заради земетресения и наводнения има промени по коритото на реките”, обясни Стаменов. Така картата помага да се създаде по-ясна представа какви находища има у нас. За нея помагат и биолози и геолози. Любопитното е, че хобито се практикува не само от сънародници, но и от чужденци, които посещават България в търсене на злато. За уикенда пристигат хора от Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Косово, Чехия и Румъния. Интерес има и от Полша, Германия и Чехия. Стаменов обаче предупреди, че с тази дейност не се забогатява. “Това е хоби, не може, като отидеш на реката, да станеш милионер”, коментира експертът. Факт е обаче, че цената на златото расте. От 80 лв. за грам сега то се продава за 120 лв.

Прогнозите са до септември цената да скочи до 200-210 лв. на грам. Законът за подземните богатства позволява търсенето на злато да се практикува като хоби, но това не е разрешено в исторически или археологически обекти, както и в природни паркове и резервати.

При морските плажове също трябва да се подхожда отговорно – при археологически плажове като Созопол, Несебър и други има концесионери и не е добре да се търси. Самото хоби не е скъпо, но все пак трябва да се влагат пари, време и усилия. Затова и експерти съветват да ходим подготвени.

Само в следващите 2 месеца ще се състоят няколко събора в община Враца и в Маджарово, където ще има безплатни курсове и обучения, състезания за деца. Разбира се, това ще става при спазване на дистанция и носене на маски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-голямата тайна за златото в България
Next: Подрязвам доматите веднъж, а прибирам три пъти по-голяма реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.