Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога няма да ги стигнем: Гърците избиха рибата с нова хит услуга
  • Новини

Никога няма да ги стигнем: Гърците избиха рибата с нова хит услуга

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
gurqciqickaskkasr.png

Гърците отдавна са доказали, че по отношение на гостоприемството и търговията никога не можем да стъпим и на малкия им пръст! Неслучайно хиляди нашенци предпочитат традиционно почивката на бреговете на Егейско море, вместо родното Черноморие. И дори по-високите цени тази година не могат да спрат ентусиазма им.

Една иновативна идея обещава да направи престоя ви на плажа в Гърция по-комфортен и в същото време да ви освободи от ваканционни стресове.

Намирането и запазване на шезлонг и чадър става електронно , през сайта на Plazz или едноименното приложение за мобилни телефони, съобщава „Труд“.

Така че, ако не искате да се разхождате напред-назад по горещия пясък, натоварени с всичките си плажни принадлежности, вижте това удобно приложение, създадено от двама млади гръцки предприемачи.

Дигиталната платформа обхваща доста плажове, които можете да разгледате през сайта или приложението, за да изберете най-близкия или този, който предпочитате.

Процесът не изисква познаване на съвременните технологии.

Всичко, което трябва да направите, е да се регистрирате в аwww.plazz.com и след това да изберете плаж по ваш избор. Можете да прочетете различна полезна информация, както и предлаганите услуги на фирмата или сътрудничещия плажен бар или ресторант.

След попълване на дата и час на пристигане, виждате всички налични чадъри и шезлонги и имате възможност да изберете точна позиция спрямо морето или съоръженията.

След като процесът на подбор приключи, плащате с кредитна карта, така че не е нужно да носите пари в брой. Получавате код за потвърждение, и единственото което остава, е да се насладите на прекрасен ден под слънцето и в морската вода.

Plazz стартира през лятото на 2015 г. от плажа Astir Beach във Вулиагмени в Атина, но сега предлага възможност за резервиране на чадъри и шезлонги на множество ивици в района на Атика, но също и в различни региони в цялата страна.

Например, можете да разгледате плажове в Крит, Миконос, Корфу, Спецес, Закинтос, Наксос, Санторини, Антипарос, Халкидики, като скоро ще бъдат добавени още няколко плажа.

От компанията обещават в бъдеще да бъдат достъпни и избрани дестинации в чужбина. Приложението е достъпно за Android и iOS и, разбира се, е безплатно.

Друго приложение, което ви позволява предварително да резервирате шезлонг, е Summerize. Това е първото приложение, което дава възможност на потребителя да направи онлайн резервация за шезлонги и водни спортове на десетки от най-популярните плажове в Гърция.

Трябва да се отбележи, че и в двете приложения приоритетът на показване на плажове се основава на географско разстояние (осигурена е и възможност за търсене), като същевременно има и различни филтри, като приемане на кредитни карти, безплатен безжичен интерент, условия и забавления за деца и други.

16 от тях са на Халкидики

На 250 плажа е осигурен достъп за хора с увреждания

Рампи за инвалиди има на къмпинг в Никити

Повече от 250 гръцки плажа имат механизми за автономен достъп до морето за хора с увреждания и намалена подвижност, като 16 от тях се намират на полуостров Халкидики.

През последните години желанието на инвалиди и хора с увреждания за самостоятелен и безопасен достъп до много плажове в страната стана реалност благодарение на инсталирането на специални рампи и спомагателна инфраструктура.

Чрез тях граждани от всички възрасти с увреждания се наслаждават на морето и плуването, което е не само право, но и необходимост, тъй като таласотерапията е най-подходящият метод за рехабилитация на пациенти с двигателни проблеми.
Туристическата организация на Халкидики, в сътрудничество с 5-те общини на префектурата, направи полуострова достъпна дестинация за всички хора, които да се насладят на безопасен и независим отдих край морето.

Три рампи за инвалиди пък вече са монтирани и до къмпинг “Агиос Георгиос” на плажа на Никити (на южния бряг на полуостров Халкидики, между полуостровите Касандра и Ситония).

В Атика е забранено да се играе тенис на пясъка

„Резервирането“ на място на ивицата се наказва с глоба

500 евро ще ви струва рисуване със спрей в Митилини

В курорта “Пефкохори” на Касандра – най-западният “ръкав” на полуостров Халкидики, е забранено запазването на място на плажа.

В популярната дестинация феноменът “резервиране” на място с чадъри, постелки, хавлии и други лични вещи стана широко разпространен през последните години и създава проблем за плажуващите. За да се отърват от този проблем, от местния съвет излязоха със съобщение, в което предупреждават, че е “ЗАБРАНЕНО поставянето на лични вещи от късно през нощта или рано сутринта за “резервиране” на място на плажа, което ще се ползва по-късно през деня”. В противен случай оставените предмети ще бъдат прибрани от местните власти и върнати след плащане на глоба.

Община Митилини пък въведе глоби за всякакъв вид замърсяване. Оставянето на торбата с боклук извън кофата се наказва със 150 евро, а рисуване със спрей боя по стените – с 500 евро. 100 евро пък е глобата за паркиране успоредно с кофите за смет.

А на някои организирани плажове в Атика е забранено да се играе тенис на плажа, което пречело на почивката на живеещите близо до морето. Глобата за нарушителите е 1000 евро.

Continue Reading

Previous: Съхранявам си домашните яйца в буркани: До две години остават като пресни
Next: Какво да правим на рождения ден на починал роднина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.