Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога няма да ги стигнем: Гърците избиха рибата с нова хит услуга
  • Новини

Никога няма да ги стигнем: Гърците избиха рибата с нова хит услуга

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
gurqciqickaskkasr.png

Гърците отдавна са доказали, че по отношение на гостоприемството и търговията никога не можем да стъпим и на малкия им пръст! Неслучайно хиляди нашенци предпочитат традиционно почивката на бреговете на Егейско море, вместо родното Черноморие. И дори по-високите цени тази година не могат да спрат ентусиазма им.

Една иновативна идея обещава да направи престоя ви на плажа в Гърция по-комфортен и в същото време да ви освободи от ваканционни стресове.

Намирането и запазване на шезлонг и чадър става електронно , през сайта на Plazz или едноименното приложение за мобилни телефони, съобщава „Труд“.

Така че, ако не искате да се разхождате напред-назад по горещия пясък, натоварени с всичките си плажни принадлежности, вижте това удобно приложение, създадено от двама млади гръцки предприемачи.

Дигиталната платформа обхваща доста плажове, които можете да разгледате през сайта или приложението, за да изберете най-близкия или този, който предпочитате.

Процесът не изисква познаване на съвременните технологии.

Всичко, което трябва да направите, е да се регистрирате в аwww.plazz.com и след това да изберете плаж по ваш избор. Можете да прочетете различна полезна информация, както и предлаганите услуги на фирмата или сътрудничещия плажен бар или ресторант.

След попълване на дата и час на пристигане, виждате всички налични чадъри и шезлонги и имате възможност да изберете точна позиция спрямо морето или съоръженията.

След като процесът на подбор приключи, плащате с кредитна карта, така че не е нужно да носите пари в брой. Получавате код за потвърждение, и единственото което остава, е да се насладите на прекрасен ден под слънцето и в морската вода.

Plazz стартира през лятото на 2015 г. от плажа Astir Beach във Вулиагмени в Атина, но сега предлага възможност за резервиране на чадъри и шезлонги на множество ивици в района на Атика, но също и в различни региони в цялата страна.

Например, можете да разгледате плажове в Крит, Миконос, Корфу, Спецес, Закинтос, Наксос, Санторини, Антипарос, Халкидики, като скоро ще бъдат добавени още няколко плажа.

От компанията обещават в бъдеще да бъдат достъпни и избрани дестинации в чужбина. Приложението е достъпно за Android и iOS и, разбира се, е безплатно.

Друго приложение, което ви позволява предварително да резервирате шезлонг, е Summerize. Това е първото приложение, което дава възможност на потребителя да направи онлайн резервация за шезлонги и водни спортове на десетки от най-популярните плажове в Гърция.

Трябва да се отбележи, че и в двете приложения приоритетът на показване на плажове се основава на географско разстояние (осигурена е и възможност за търсене), като същевременно има и различни филтри, като приемане на кредитни карти, безплатен безжичен интерент, условия и забавления за деца и други.

16 от тях са на Халкидики

На 250 плажа е осигурен достъп за хора с увреждания

Рампи за инвалиди има на къмпинг в Никити

Повече от 250 гръцки плажа имат механизми за автономен достъп до морето за хора с увреждания и намалена подвижност, като 16 от тях се намират на полуостров Халкидики.

През последните години желанието на инвалиди и хора с увреждания за самостоятелен и безопасен достъп до много плажове в страната стана реалност благодарение на инсталирането на специални рампи и спомагателна инфраструктура.

Чрез тях граждани от всички възрасти с увреждания се наслаждават на морето и плуването, което е не само право, но и необходимост, тъй като таласотерапията е най-подходящият метод за рехабилитация на пациенти с двигателни проблеми.
Туристическата организация на Халкидики, в сътрудничество с 5-те общини на префектурата, направи полуострова достъпна дестинация за всички хора, които да се насладят на безопасен и независим отдих край морето.

Три рампи за инвалиди пък вече са монтирани и до къмпинг “Агиос Георгиос” на плажа на Никити (на южния бряг на полуостров Халкидики, между полуостровите Касандра и Ситония).

В Атика е забранено да се играе тенис на пясъка

„Резервирането“ на място на ивицата се наказва с глоба

500 евро ще ви струва рисуване със спрей в Митилини

В курорта “Пефкохори” на Касандра – най-западният “ръкав” на полуостров Халкидики, е забранено запазването на място на плажа.

В популярната дестинация феноменът “резервиране” на място с чадъри, постелки, хавлии и други лични вещи стана широко разпространен през последните години и създава проблем за плажуващите. За да се отърват от този проблем, от местния съвет излязоха със съобщение, в което предупреждават, че е “ЗАБРАНЕНО поставянето на лични вещи от късно през нощта или рано сутринта за “резервиране” на място на плажа, което ще се ползва по-късно през деня”. В противен случай оставените предмети ще бъдат прибрани от местните власти и върнати след плащане на глоба.

Община Митилини пък въведе глоби за всякакъв вид замърсяване. Оставянето на торбата с боклук извън кофата се наказва със 150 евро, а рисуване със спрей боя по стените – с 500 евро. 100 евро пък е глобата за паркиране успоредно с кофите за смет.

А на някои организирани плажове в Атика е забранено да се играе тенис на плажа, което пречело на почивката на живеещите близо до морето. Глобата за нарушителите е 1000 евро.

Continue Reading

Previous: Съхранявам си домашните яйца в буркани: До две години остават като пресни
Next: Какво да правим на рождения ден на починал роднина

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.