Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-уникалната находка в света е собственост на България
  • Новини

Най-уникалната находка в света е собственост на България

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
nqowriqwirkkkww.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Този древен артефакт се крие в сейф във Варна и е потулен от учените, защото неговото разкритие ще промени теорията за световните цивилизации

Най-уникалната находка в света е собственост на България. Този древен артефакт се крие в сейф във Варна и е потулен от учените, защото неговото разкритие ще промени теорията за световните цивилизации.

Находката е открита на 15 юли 1985 г. от проф. Петко Димитров. Тя е разположена на 93 метра дълбочина и на 65 км навътре в морето край Варна. Нейният диаметър е 40 см, а височината й е 10 см. В долната си част е със седло. Изработката е уникална, фина и много симетрична. Направена е не от глина, а от пясъчник.

Върху повърхността й са открити древни надписи на писменост, която е съществувала преди потопа. Елементи от нея се срещат в шумерската, египетската индийската и гръцката писмености.

За този феноменален артефакт израелци са предложили на проф. Димитров крупната сума от 60 000 долара, но той отказал, тъй като откритието му няма цена – това е безценната „чиния на Ной”.

Ученият обяснява, че древната история на България започва от преди около 7500 години, от времето на потопа. Там, където днес е огромната северна плитчина на Черно и на Азовско море, е живял богоизбран народ. Териториите му са били плодородни, разположени около огромно сладководно езеро – там, където днес морето става по-дълбоко.

Тези плодородни местности са напоявани от водите на реките Дунав, Дон, Днепър, Днестър. В Библията те са наричани Едем. На дъното на Варненския залив и Черно море могат да бъдат открити останки от тази древна цивилизация.

Проф. Петко Димитров е ръководил две експедиции по нашия шелф. Той твърди, че преди 8000 години, бреговете на Черно море са били на сушата на около 60 км в източна посока от Варна. Именно там са живели нашите предци и оттам е тръгнала най-древната цивилизация в света.

През 2011 г., с научноизследователския кораб „Академик” учените са успели да пробият пясъка, който е запечатан от тинята, която се е появил с мощния поток от световния океан. Археолозите открили при сондажите части от дървета и корени от растения.

Този факт за пореден път доказва теорията на проф. Петко Димитров, че някогашното сладководно езеро е било под морското равнище. Той твърди, че „Следите на Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само по море, но и по суша”. И така започва първата научна експедиция на 01 юли 1985 г. с руската подводна лодка „Аргус”.

Проф. Димитров разказва, че хипотезата му за потопа се е избистрила още през 1984 г., когато той е взел дейно участие в международния проект „Атлантида”. Тогава той и неговият екип са били поканени от руските власти да се включат. Работили са в Средиземно море и Атлантика, около подводната верига „Подковата” край Испания, Мароко и Португалия. Всички учени са вярвали, че под водата ще открият находки, направени от човешка ръка. След като многократно са се спускали на дълбочина от 130 метра с „Аргус”, професорът предложил да направят опити и по дъното на Черно море.

Ученият подготвя проекта, който е одобрен и му отпускат лодката „Аргус”, както и кораба „Рифт”. И така на 19 юли експедицията е направила спуск в палеоруслото на река Провадийска. Тя някога се е вливала в сладководното езеро. Така учените попаднали на дупки на около 95 метра в дълбочина. Те били на два реда, подредени симетрично отвори. Без съмнение те са били дело на човешка ръка. Именно там проф. Димитров попаднал на „чинията на Ной”.

При тази експедиция са открити още останки от стар пристан и некропол, които се намират на дъното на морето, където преди много векове е бил брега на езерото.

Проф. Димитров коментира, че според една от работните му тези Ной е живял по нашите земи. Корабът му се намира погребан под дебел слой пясък някъде по нашето крайбрежие. А раят на Земята е бил тук, на територията на днешна България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна находка в България може да пренапише историята ни
Next: Тази мистериозна древна находка откриха у нас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.