Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На дъното на Черно море има цял един свят и той е удивителен
  • Новини

На дъното на Черно море има цял един свят и той е удивителен

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
dqdqwuwrsoskksks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Долу може да се видят потънали кораби и подводници, има и куп природни богатства

Черно море за повечето българи се свързва с курортите и почивката. Освен това обаче има куп интересни неща, които се знаят от малцина. Оказва се, че на дъното му има не само набор от природни богаства, но и цяла подводна река, както и много потънали кораби.

Нови изследвания на учените показват, че сме много по-близо до експлоатацията на неконвенционални източници на енергоносители от морето, отколкото се смяташе досега. Откритията са изключително важни, тъй като богатствата, скрити в недрата на Черно море, могат не само да ни отърват от енергийната зависимост, но дори да направят страната ни водеща сила в добива на горива и електроенергия. Интересното е, че до преди година учените говореха, че до промишленото усвояване на несметните количества природен газ, добиван от хидрати, ще се стигне чак след едно поколение, докато в момента оптимистични резултати сочат, че само до няколко години това е възможно.

По мнението на специалистите, заради уникалните си качества нашето море е потенциално най-големият източник на евтина енергия
не само у нас, но и в световен мащаб. Успешното добиване на природен газ от хидрати е на практика неизчерпаем източник на енергия, защото според проучванията запасите ще стигнат за 64 000 години.

Освен природните богатства, на дъното на Черно море е открита голяма подводна река. Тя се отличава с огромен дебит – 22 хил. куб. м в секунда, а на сушата по този показател би била шестата по големина в света. На места дълбочината й достига над 35 м, а широчината й е около километър. Скоростта на течението е около 7,5 км/час. „Морската“ река дори си има бързеи и водопади, досущ като земните.

Изследователите са използвали подводница робот, за да изучат за пръв път дълбокия канал, открит на морското дъно. Водният поток е образуван от проникването на по-солената вода на Мраморно море през Босфора в по-малко солената среда на Черно море преди много векове. По тази причина реката е с висока концентрация на сол. При движението си тя образува своеобразни брегове и долини, също като реките на сушата.

На дъното е пълно с кораби и подводници

Черно море е богато и на „акостирали“ на дъното стотици кораби, подводници и дори самолети. На 3,5 мили североизточно от Варна лежи потънал румънски кораб. Никой обаче не смее да доближи и да изследва „Карол“, защото е натоварен с… мини. Но в крайбрежието има потънали плавателни съдове още от битката на адмирал Ушаков по време на Руско-турската война от 1768-1773 г., както руски и немски подводници от Втората световна война. По предварителни данни на морското ни дъно лежат над 140 старинни кораба, които най-силно провокират интереса на изследователите. Компания им правят и близо 100 спомагателни и бойни кораба и баржи, потопени от немците през Втората световна война при оттеглянето им от Варна.

И днес може да се открият по морското дъно монети от благороден метал, дори златни и други скъпоценности от потънали от векове плавателни съдове. Според една легенда в пещери край нос Калиакра били скрити съкровищата на Лизимах – пълководец от VI век. Свличане на морските брегове обаче довело до пропадане и сега много от входовете на някогашните крайбрежни пещери са на десетки метри под водата. Водолази са влизали в някои от тези пещери и нерядко са се връщали с ценни находки. Някой твърдят, че в пещерите имало скрито много злато.

Митове и истини за Черно море

Черно море е почти четири пъти колкото площта на България

Максималната дълбочина на морето е 2212 м. Ако в най-дълбоката му точка се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м над морското равнище. Интересно е, че максималната дълбочина на Черно море е равна точно на височината на най-високия връх в планината Славянка – Гоцев връх или Алиботуш, 2212 м.

Заобиколено е от шест държави

Едно от най-интересните неща около нашето море е неговата карта. Бреговете му граничат с Турция, Румъния, Украйна, България, Русия и Грузия. Разположено между Югоизточна Европа и Азия, то се простира на 159,600 кв. мили и е свързващо звено между двата континента.

Мистерията около произхода на името – Черно море

Интересен и малко известен факт за Черно море е произходът на името му. Съществуват различни теории за това как морето е започнало да се нарича с това конкретно име. Сред многото теории има една, която казва, че дълго време се е наричало само “море” преди гърците да го определят като “негостоприемно”. Според други версии името му дават турците, които изгубили много хора в дълбоките му води. Те го кръстили с думата Кара (Kara), която на съвременния турски език означава „черно“, пише сайтът flagman.bg.

Безкислородна вода

Любопитен факт за Черно море е безкислородната му вода. То е най-големият воден басейн със слоеве от вода, които не се смесват помежду си (меромиктичен басейн). Това позволява и съхранението на предмети в него. На дълбочина над 200 метра почти няма живот, концентрацията на сероводорода е голяма и не позволява проникването на кислород, като по този начин дървото и въжетата се предпазват от гниене. До момента са открити малко кораби на дълбочина над 30-40 метра – според професионални водолази трудно се прониква по-дълбоко и поради това предстои да бъдат открити нови находки, които ще са напълно запазени.

Черно Море е мястото, където е акостирал Ноевият ковчег

Друг много интересен факт, а може би легенда за Черно море, е, че планината Арарат в Източна Турция се счита за мястото, където е акостирал Ноевият ковчег след Великия потоп, за да продължи живота на земята.

Има малки екзотични острови

Черно море е дом на много малки острови. Те са около десет на брой и съхраняват невероятно разнообразие от флора и фауна, които правят нашето море наистина уникално. Разположени са в ширините на три различни държави, което прави всеки един от тях уникален сам по себе си.

Смъртта живее в дълбоките води на Черно море

Според древни вярвания Смъртта живее в дълбоките води на Черно море. Заради липсата на кислород в долните слоеве на водата човешките останки, които се намират в близост до потънали кораби, не са подложени на въздействието на времето. Много предмети от потъналите кораби също не са се променили заради липсата на кислород в дълбоките слоеве. Затова според местните легенди там е мястото, където живее Смъртта. Вълнуващите факти имат своето научно обяснение: поради безкислородното естеството на по-долните слоеве на водата, процесът на разлагане е изключително бавен.

Нивото на водата винаги остава едно и също

Още един от любопитните факти за Черно море е, че нивото на водата в това море винаги остава едно и също. Поради липса на всякакви високи или ниски приливи и отливи, няма колебания в нивото й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна находка преобърна историята: Подземен град е намерен
Next: Никога не правете това на почивка в Гърция, ще ви излезе солено: Въведоха нова глоба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.