Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цял живот съм ползвала чекмеджето под фурната грешно, приложението му ще ви шашне
  • Новини

Цял живот съм ползвала чекмеджето под фурната грешно, приложението му ще ви шашне

Иван Димитров Пешев юли 2, 2023
chekedmejdqkdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Представете си, че през целия си живот имате фурна, дали сте една торба с пари за нея и си я използвате ежедневно – готвите си обеди, печете си питки и правите какво ли не.

Естествено, няма как да не сте забелязали, че под нея има вградено чекмедже, в което аз лично държах тигани и какви ли не други групости.

Изведнъж се оказа, че това специално отделение въобще не е предназначено за съхранението на подобни неща, а мое много да улесни живота на всяка домакиня.

Признавам си, че самата аз разбрах едва наскоро, когато една приятелка ми дойде на гости.

Честно казано вече нямам търпение да споделя с вас откритието си. Убедена съм, че много от вас не използват чекмеджето на фурната си по предназначение, а като обикновен шкаф за кухненски неща.

Марина е моя приятелка още от училище. След дипломирането тя се омъжи за чужденец и замина да живее в чужбина.

Не сме се виждали дълго време, тъй като тя не се прибира често вкъщи. Общува най-често с роднините си по скайп.

Внезапно тя реши да посети родителите си и естествено, разбра се да се срещне и с мен.

Подготвях се старателно за виждането ни – бях изпекла пилешки хапка. Това обаче сторих на предния ден, за да имам време и за други неща до пристигането й. Както се сещате при визитата й те вече се бяха охладили, затова аз като грижовна домакиня ги поставих в микровълновата, за да ги затопля.

Изведнъж Марина започна да се кикоти.

Не разбрах какво искаше да ми каже с това си действие, все пак не исках да хапваме приготвеното студено.

Когато обаче Марина видя озадачението в очите ми, реши да отговори.

„Може просто да го оставяш в чекмеджето под фурната – то е специално създадено за това – да поддържа храната топла”, заяви тя.

Естествено аз бързо й показах как използвам това малко място, след което тя избухна в нов смях. Със сигурност няма да видите такова нещо в Европа.

Е, аз вече си намерих друго място за съхранение на тигани и използвам чекмеджето под фурната по предназначението му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена закъса с колата посред нощ в Перник, обади се на случаен номер и после каза какво се е случило
Next: Сензационно откритие на дъното на морето, никой не е очаквал подобно нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.